В навечерието на Коледа една учителка накарала своите ученици третокласници да напишат писмо, в което да разкажат за едно от желанията си към Дядо Коледа.

Събрала учителката съчиненията на децата и се прибрала вкъщи. Започнала да ги чете. Но едно от писмата силно я разстроило. Тя препрочела няколко пъти написаното със старателен детски почерк писмо и странното желание в него. И след всеки прочит се чувствала все по-зле.

В това време в стаята влязъл мъжът й.

- Какво има, скъпа? Защо изглеждаш толкова разтревожена? – попитал той.

- Ето, прочети това. – подала му тя училищната тетрадка.

Писмото имало следното съдържание:

Дядо Коледа, не искам много от теб. Искам да изпълниш само една моя молба. Превърни ме за малко в телевизор. Много ми се иска, вечер, когато мама и татко се приберат от работа да се съберат заедно около мен и да ме слушат, без да ме прекъсват. Искам татко да научи от мен какво ново се е случило в живота. А мама да идва при мен, когато й е тъжно. Искам да ми се радват, както се радват на новия телевизор, който заема половината от стената в стаята. А и ако ме превърнеш в телевизор, аз ще се преместя малко, за да се намери място и за коледната елха. Много ми се иска, макар и за кратко, да поживея като нашия телевизор.

- Бедното дете... Боже, какви родители има! – възмутил се мъжът.

А учителката се обърнала към него с очи, пълни със сълзи и казала:

- Това писмо е написано от нашия син.