Сюжетът за Али Баба, започнат от укриващия се в Дубай бизнесмен Васил Божков, в който като Шехерезада се намеси и пиарката на премиера Бойко Борисов - Севделина Арнаудова, предизвика вълна от коментари.

Методи Лалов, общински съветник, бивш наказателен съдия:

Една от най-простите схеми за "изпиране на пари" е някой, който е във или приближен до властта да си купи на кредит имот за милиони, автомобил, яхта или друг скъпа вещ.

След това с официалния си доход - 1500-5000 лв., "чиновникът-бизнесмен" започва да връща скъпия кредит. А с получените "под масата" пари задоволява "скромните" си ежедневни нужди, за които нито КПКОНПИ на Цацаров, нито прокуратурата на Гешев, могат и искат да съберат доказателства. Така скъпият кредит след години е върнат. А мошениците обясняват на широката публика как чрез трудолюбие и скромност са умножили необяснимо много имуществото си.

В тази схема, разбира се, може да има много различни нюанси. Тя не бива и да бъде абсолютизирана. Но че е част от циничните обяснения на държавните мутри е пределно ясно.

Андрей Янкулов, адвокат:

Убеден съм, че има съвсем разумно обяснение на това как на държавни заплати се купува имот за милион - например изтъркано щастливо талонче от Националната лотария.

Евгений Кънев, икономист:

А ето ви новини от паралелна вселена. Във Финландия в основата на правителството са три ляво-центристки партии с председателки млади жени със средна възраст около 35 години. Една от тях - министър на финансите - подава ( без никой да я иска!) оставка след започнало разследване срещу нея за получени консултантски услуги - от две министерства - за ... 50 хил. евро.

Финландската полиция дори не подозира, че у нас само една пура на властта струва около 1000 пъти повече... И никой не подава оставка, дори и при поискване.

Грета Ганева, адвокат:

Отвори дума Арнаудова, че ходила служебно при българскИ бизнесменИ. Та, като си призна за Божков, да каже и за останалите! Впрочем, за всички тези останали е добре сами да си кажат. Веднага! Изобщо да не чакат, щото изпуснат ли момента, те ще са следващите.

Венелина Попова, "Тоест":

Мафиотът с неизменната пура в уста нарече управляващите в България хунта, а прокуратурата - тяхна бухалка, но това не предизвика очаквани реакции на възмущение нито в обществото, нито сред партиите. Публиката се забавлява и лайква комиксите и писанията му във Facebook, управляващите мълчат гузно или говорят по темата с недомлъвки, а от опозицията се чува тук-там по някой самотен глас. И само отделни политици и анализатори си позволяват да коментират шумния скандал.

Мълчат и посолствата на държавите от НАТО и ЕС, които от години чакат присъди за корупция на висши държавни служители в България.

Даниел Смилов, политолог, по БНР:

И от гледна точка на политиката и демокрацията, без значение колко са милионите, това е голям скандал. И ако не искаме да оставаме в сферата на приказките, трябва да имаме много ясен институционален отговор на този скандал. Той може да дойде от обективно наказателно разследване, което да убеди всички, че е независимо. Или парламентарна комисия, която да обследва всички факти по тази фабула и да се прецени коя от версиите е вярна. Макар че и Борисов, и Горанов поне засега отказват да изложат тяхна версия и да коментират детайли от версията на Божков.

Защо на институциите им е трудно да отговарят на прости въпроси? Защото управляващите и близките до тях имат сериозен контрол върху голяма част от медиите. И когато имаш благосклонни медии, те могат да убедят обществото в наглед невъзможни неща, като например какво е сградата на Алепу - хотел или нещо друго. Или пък въпросът за Цветан Василев. Начина на отразяване на казуси като този с г-н Божков демонстрират много точно защо сме класирани на 111-о място по свобода на медиите. Защото на практика се оказва, че отразяването на казуса зависи от връзките, да речем, на дадена медия с управляващи или силни на деня.