80 жители на село Черешово пазят единствения мъжки празник в България като отговор на Бабинден

Днес, точно в 11:30 часа, едно малко село в област Русе отново става център на необичаен бунт. Докато България още обсъжда вчерашния Бабинден, мъжете в Черешово, община Сливо поле, излизат на площада, за да си върнат "властта" с единствения в страната Дядовден.

Мъжкият отговор на женското царство

Историята на този празник е колкото забавна, толкова и показателна за българския инат. Всичко започва през далечната 1957 година. Легендата разказва, че местните зевзеци Дамян Хаджийски и Милчо Станчев, огорчени от пренебрежението на жените по време на Бабинден, решават да създадат свой собствен ритуал. Идеята била проста – ден за мъжка солидарност, веселие и, разбира се, пълна забрана за жени.

Днес, 69 години по-късно, тази "забрана" е само спомен. Демографската криза в селото, което наброява едва около 80 постоянно живеещи, налага прагматизъм – жените вече са добре дошли, защото без тях празникът би бил твърде тих.

Ритуали на оцеляването

Въпреки скромното население, традицията се спазва с почти военна дисциплина. Кулминацията на деня е изборът на "Дядо на селото" (или "Баш дядо"). Тази година честта се пада на Валентин Петров, който поема "тежката корона" за втори път.

Сценарият е неизменен и колоритен – шествие с музика отвежда мъжете до дома на избраника, който ги посреща с богата трапеза. След това, натоварен на писана каручка, "Баш дядото" бива отведен до селската чешма за ритуално "окъпване" – символ на здраве и дълголетие, който днес звучи и като молитва за самото село.

Тестът за трезвеност

Най-голямото изпитание за празнуващите обаче не е студената вода, а езиковата бариера, породена от изпития алкохол. Всеки претендент за титлата "юнак" трябва да изрече три пъти без грешка култовата скоропоговорка: „Сухо шише се суши на шосе“. Местният фолклор твърди, че който се справи, значи не е пил достатъчно и трябва да се върне на масата – правило, което гарантира, че никой не си тръгва жаден от Черешово.

Дядовден в Черешово е нещо повече от любопитен факт в календара. Той е доказателство, че дори когато едно село изчезва от картата, духът на неговите обитатели отказва да си тръгне без последен, запомнящ се купон.