Това е дядо Славчо на 76 години от Русе.

Бездомен, наскоро опериран от тумор на главата и с един крак. И това не е всичко, втория му крак е с множество рани и използва катетър. Днес седеше пред Лидл тихо и скромно с надежда някой да го забележи. Не просеше, не пречеше на никого, а хората го заобикаляха сякаш беше ненужна вещ. Никой не се спря да го попита иска ли вода, ял ли е, нещо боли ли го. Поредния възрастен човек, който среща нехуманно отношение. 

Изслушах кратката история на този болен и отчаян човечец, който чака тихо края си. Социалните служби не го настаняват в дом за бездомни и нуждаещи се, защото бил в списъка на чакащите. Но как да чака…, та той едва ли ще дочака с тези отворени рани топло легло и храна. Колко безпомощен трябва да е човек, колко болен и колко нуждаещ се, за да се погрижат социалните служби за него?

Давам гласност, пък дано да достигне до правилните хора…..

Ростислава Христова