Експертите са категорични: подобен анализ не е диагноза. ​Етичен въпрос: Оправдано ли е подобно изследване?

Международен екип от учени успя да извърши първия в историята генетичен анализ на кръвта на Адолф Хитлер, като използва проба от окървавена тапицерия от бункера, където нацисткият диктатор се самоубива през 1945 година. Изследването, представено в двучасов документален филм на Channel 4 „ДНК-то на Хитлер: Проектът за диктатор", предоставя нова информация за здравословното състояние на Хитлер, но предизвиква сериозни етични въпроси и критики от научната общност.

Основни открития от анализа

Изследването, ръководено от проф. Тури Кинг от Университета в Бат – известна с идентифицирането на останките на крал Ричард III – установява няколко ключови факта. Анализът опровергава старите слухове за евреен произход на Хитлер, като Y-хромозомата от пробата съвпада изцяло с ДНК на негов мъжки родственик.

По-съществените резултати показват, че Хитлер е страдал от синдром на Калман – генетично заболяване, засягащо производството на полови хормони и развитието на половите органи. Това състояние може да доведе до забавен пубертет, ниски нива на тестостерон и микропенис.

Полигенният анализ на ДНК показва необичайно високи стойности – в най-горния 1% – за генетична предразположеност към аутизъм, ADHD, шизофрения и биполярно разстройство.

Експертите подчертават: това не е диагноза

Учените категорично заявяват, че полигенната оценка не е диагноза. „Фактът, че дадена особеност е записана в ДНК, не означава, че ще се прояви", обяснява генетичката д-р Сундя Раман. Проф. Саймън Барон-Коен от Кеймбридж предупреждава: „Преходът от биология към поведение е огромен скок."

Д-р Дите Демонтис от Университета в Орхус, участвала в изследването, подчертава: „В момента полигенните оценки за психиатрични състояния се използват само в контекста на научни изследвания. Можем да кажем нещо на групово ниво, но не на индивидуално."

Остра критика от Британското национално дружество за аутизъм

Организацията незабавно реагира, като нарече подхода „евтина сензация". „Още по-лошо от некачествената наука е, че сме шокирани от безразличното отношение към чувствата на хората с аутизъм", заяви Тим Николс, помощник-директор по изследванията, в остро изявление.

Специалисти изразяват притеснение, че зрители може да почувстват тревожност, ако виждат собствените си диагнози свързани с човек, извършил чудовищни престъпления.

Етичната дилема

„Колебаех се много", признава проф. Кинг в документалния филм. Тя обяснява, че е осъзнавала колко чувствителни могат да бъдат последиците, но е била убедена, че рано или късно някой ще направи такъв анализ, а под нейно ръководство поне ще бъде извършен научно и с нужните ограничения.

Няколко европейски лаборатории отказват да участват в проекта; тестовете са извършени в САЩ. Според историка д-р Алекс Кей: „Хитлер е мъртъв от 80 години и няма наследници. Трябва да поставим неговите престъпления на кантара срещу етичната дилема."

Научната общност е разделена

Някои учени обвиняват филма в твърде опростен прочит на истината. Проф. Дениз Синдъркомб Корт от Кингс Колидж Лондон, която е тествала същата проба от кръв през 2018 г., смята че екипът е „отишъл твърде далеч в предположенията си". „По отношение на характера или поведението бих казала, че това е доста безполезно", заявява тя.

Историкът проф. Томас Вебер, участвал в проекта, предупреждава, че ако зрителите решат да търсят „ген на злото", научната работа ще бъде погрешно интерпретирана.

Проф. Кинг заявява, че анализът е изпратен към „високопрофилно" научно издание и се надява скоро да бъде публикуван.

Експертите подчертават, че обществото – включително медиите – носи отговорност да тълкува резултатите точно и без стигма, защото „такъв документален филм не съществува във вакуум".

Други историци смятат, че обясняването на Хитлер чрез генетика е погрешно и че ключовият урок остава социалният: „обикновени хора в определени условия могат да извършат или приемат чудовищни престъпления".