Вярващите отбелязват деня с посещения на гробища и специални ритуали, които свързват живите с мъртвите

Днес, 7 юни, православните християни отбелязват Черешова задушница – един от най-значимите дни в календара, посветен на почитането на починалите. Този ден, известен още като Спасовска задушница, се чества в съботата преди големия християнски празник Петдесетница.

Черешова задушница е свързана с древното поверие за прибирането на душите на всички покойници, които според народните вярвания са били на свобода след Велики четвъртък. Името на задушницата произлиза от най-популярния плод през този период – черешите, които традиционно се раздават за помен.

На този ден камбаните бият траурно – с отмерен удар, напомняйки за грижата към мъртвите. В православните храмове службите са заупокойни, с усърдни молитви за починалите, след което се прави обща панихида.

Според традицията, опечалените посещават гробищата още от ранна сутрин, палят свещи и кандила, поставят цветя (задължително четен брой), преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян. Носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците с молитвеното "Бог да прости".

Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душите на мъртвите да влязат и излязат безпрепятствено. Християнската традиция повелява също да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни и да се извършват добри дела, за да се успокоят и омилостивят душите на починалите близки.

Черешите и житото се носят за освещаване в църквата, а в дома се нарежда поменателна трапеза. Вярващите избягват физическа работа, пране, чистене и други домакински дейности, посвещавайки деня изцяло на спомена за своите близки, които вече не са сред живите.

На следващия ден след Черешова задушница се отбелязва Петдесетница – 50-ят ден от Великден, когато църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария.