Разузнавателната машина вече патрулира над Варна

Разузнавателният самолет „Посейдон“, който кацна във Варна, няма техническа възможност за поразяване на цели и ще изпълнява наблюдателни мисии над региона докогато това е необходимо, съобщават от БНТ. Машината принадлежи на НАТО, а разполагането ѝ у нас е резултат от съвместно решение между българската държава и пакта след серия от запитвания за подсилване на въздушния и морския контрол. Събраните по време на полетите данни се предават директно в структурите на Алианса, заяви пред журналисти министърът на отбраната Димитър Стоянов, цитиран от обществената телевизия.

Спешна реакция след инцидента в Черно море

Пристигането на специализираната авиация е финалният етап от дипломатическа и военна кореспонденция, започнала още през лятото. Според данните, изнесени от Димитър Стоянов, България е изпратила първото си официално писмо до съюзниците на 26 август. В документа страната ни е заявила необходимост от разузнавателна авиация и допълнителни технически средства, с които да бъде уплътнено българското радио-комуникационно поле.

Процесът се ускорява след 13 октомври, когато военното ведомство изпраща второ писмо до структурите на пакта. Поводът за повторното искане е инцидентът с плавателни съдове в българската акватория на Черно море.

"Решението да е тук е съвместно – наше и на НАТО, и самолетът е техен. Не трябва да бъде идентифициран с която и да е държава", категоричен е министърът на отбраната Димитър Стоянов, цитиран от БНТ. Той уточнява, че съюзниците са реагирали в кратки срокове, като са предложили и изпратили машини, чиито функции са предназначени точно за въздушно разузнаване. "Резултатът е видим – вече патрулират", допълва военният министър.

Дронове и съюзнически екипи следят морските зони

Паралелно със самолета на НАТО, наблюдението над българското териториално море се осъществява и чрез две системи от безпилотни летателни апарати. По думите на Стоянов едната система е зачислена към Съюза за специални операции, а втората се управлява от Сухопътните войски. Тяхната основна задача е да правят въздушен оглед в различни морски зони, като екипите и маршрутите им се редуват на ротационен принцип. До края на тази седмица военното министерство очаква доставката и на трета подобна безпилотна система.

Освен авиационната техника, на българска територия в момента действат и два специализирани съюзнически екипа. Според ръководството на министерството предоставяната от тях разузнавателна информация е от съществена полза за националната сигурност, като София очаква и допълнителни технически решения от партньорите си в пакта.

"Виждаме как, когато един съюзник има липса на способности, как се попълва по най-бързия начин при поискване", коментира Димитър Стоянов.

Модернизация на системата „Екран“ и бюджетът за 2027 година

Въпреки бързата подкрепа от НАТО, изграждането на собствени отбранителни способности остава дълъг и скъп процес. Според военния министър българската система „Екран“, която отговаря за наблюдението на плавателните съдове в морето, вече се нуждае от сериозно технологично надграждане.

"С всеки изминал ден увеличаваме нашите възможности, но те не се придобиват за два дни. Изисква се много време и много финанси", посочва Стоянов. В тази връзка той изразява надежда правителството да прояви разбиране при изготвянето на финансовата рамка за 2027 година и да осигури целево финансиране за отбрана в размер на 2,3% от брутния вътрешен продукт на страната.