Съдът може да отмени половината от новите актове на КЗП срещу веригите

Понятието „надценка“ няма законова дефиниция в българското право и използването му от контролните органи крие сериозен риск образуваните производства срещу големите търговски вериги да паднат в съда. Това заяви бившият председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в студиото на предаването „Денят започва“ по БНТ. Коментарът му идва в деня, в който екипи на КЗП, Националната агенция за приходите (НАП) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) започват масирани проверки в магазините заради високите цени на храните, обявени ден по-рано на пресконференция от председателя на потребителската комисия Мая Манолова.

Правен вакуум и риск от съдебен провал

Според експерта държавните регулатори са принудени да въвеждат в публичния оборот неясни термини, тъй като в момента разполагат с един-единствен работещ законов механизъм. Става въпрос за приетия още през 2025 година удължителен закон по повод въвеждането на еврото, който забранява на търговците да вдигат цените на стоките и услугите от първа необходимост без наличието на обективни икономически фактори.

"Надценка е нещо като спекула - има го в оборота, но никой не знае какво означава. И няма законова дефиниция на това какво представлява понятието, но всъщност защо то се използва в последните дни толкова често? Този въпрос си задавам аз и моят отговор е, защото всъщност единствената действаща в момента мярка за евентуална борба с повишението на цените на стоки от първа необходимост е удължителният закон, който беше приет още през 2025 година по повод въвеждане на еврото", коментира Димитър Маргаритов в ефира на БНТ.

Бившият ръководител на контролното ведомство предупреди, че големите търговски вериги лесно могат да оправдаят разликата от себестойността на продукта до крайната цена на рафта, включително при обявените 30% или повече процента оскъпяване. Търговците ще включат в калкулациите си разходи за логистика, транспорт, заплати на персонала и поддръжка, с което ще обезсмислят обвиненията на инспекторите.

"Допускам, че сега ще бъдат извадени от девет кладенци вода, за да може да се докаже на какво се дължи повишаването от себестойността на стоката, както се твърди в пресконференцията, която беше дадена от госпожа Манолова, до цената на рафта", прогнозира гостът в сутрешния блок.

Той обърна внимание и на скромния обхват на обявените мерки – едва 11 образувани производства на фона на стотици хиляди поскъпнали артикули на пазара. По думите му тези актове неизбежно ще бъдат обжалвани, а съдебните дела ще продължат между една и две години.

"И накрая какво ще се окаже? Че ние шумно рекламираме една дейност, която активно се извършва вече и с комплексни проверки и на други институции, а резултатът ще бъдат 11 производства, половината от които ще минат през съда и няма да завършат с успешно проведени решения. Струва си много сериозно да се замислим и да се даде колкото се може по-скоро зелена светлина на другите мерки", категоричен беше Димитър Маргаритов.

Забавените закони и съмненията при държавната мандра

Като основен проблем в борбата с поскъпването на живота експертът посочи липсата на реални законодателни действия след шумните правителствени анонси отпреди половин година. Общественото обсъждане на методиката за така наречената „справедлива стойност“ е приключило преди повече от месец, но мярката все още не е превърната в действащ нормативен акт, въпреки че би дала реално оръжие в ръцете на контролните органи и на самите граждани.

В същото замръзнало състояние се намират още три ключови проекта – Законът за агрохранителната верига, Законът за кооперативите и анонсираният от Явор Гечев Закон за българските стоки и регионите на производство. Според бившия шеф на КЗП по пътя на храната от фермата до магазина има между пет и осем посреднически звена, в които цената набъбва непрозрачно, а държавата в момента проверява само първия и последния по веригата. Той подчерта, че в сектора на услугите ценовият удар върху потребителите е още по-голям, но там не се предприема абсолютно нищо.

Маргаритов се обяви против въвеждането на пределни цени или фиксирана норма на печалба, тъй като това представлява опит за планова икономика, доказала своята неефективност. Според него обаче държавата е длъжна да разследва евентуални картелни споразумения, ако няколко големи играчи държат 90% от пазара и синхронно поддържат надценки от 200%.

В тази връзка той изнесе притеснителна информация, която по думите му заслужава спешна проверка – в магазините на държавния производител на мляко и млечни продукти стоките се продават на същите крайни цени, каквито поддържат и големите чуждестранни вериги.

"Чувам сега, не съм правил собствена проверка, че в магазините, в които продава държавната фирма, произвеждаща мляко и млечни продукти, цените са същите на тези продукти, каквито са в големите вериги, за които настояваме, че там е 150% надценка. Тоест това би трябвало механично да означава, че и там надценките са от порядъка на 100 плюс процента", посочи Димитър Маргаритов.

Изкупната цена в Родопите: Мляко по-евтино от водата

Докато институциите спорят за формулировките в София, производителите на суровина продължават да работят на ръба на оцеляването. В пряко включване на репортера на БНТ Величка Петкова от родопското село Смилян управителят на местната кооперативна мандра Милкана Йорданова разкри, че средната изкупна цена на литър сурово мляко в момента е едва 0,65 евро (65 евроцента).

Кооперацията изкупува висококачествена суровина от породата Българско родопско говедо, отглеждано свободно пасищно във ферми по горното поречие на река Арда, в село Левочево и от Комплексната опитна станция. Въпреки високата масленост и плътност на планинското мляко, цената от 0,65 евро за литър е най-високата възможна, която мандрата успява да плати на животновъдите, след като през лятото изкупните нива в страната са паднали до критичните 0,35 - 0,36 евро за литър.

"Средната ни изкупна цена е 65 евроцента за литър, като това е, мога да кажа, най-високата цена, която успяваме да платим, въпреки че аз не мисля, че това е висока цена. Не е лошо, когато говорим за цени на млека, да се правят и паралелни предавания за цените на водата в България. Това е отдавнашен и много голям проблем, защото в някои случаи водата е по-скъпа от млякото", заяви управителят на мандрата в село Смилян Милкана Йорданова пред камерата на обществената телевизия.

Тя обясни огромните ценови ножици по рафтовете с факта, че в България работят 237 мандри, всяка със собствена марка, рецептура и ценова политика, без обединение помежду си.

"Скъпото си е скъпо, скъпото си е хубаво, евтиното си е малко рисково", обобщи ситуацията на пазара Милкана Йорданова.

В коментар след репортажа Димитър Маргаритов допълни, че държавата трябва спешно да възстанови останалата от миналото обществена инфраструктура и общински пазари, за да могат обединените в кооперативи фермери да продават продукцията си директно на гражданите, без да им бъдат извивани ръцете с неизпълними условия от големите търговски вериги.