Депутатите прехвърлиха контрола върху водите от басейновите дирекции към РИОСВ
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Общините получават повече права за водовземане от река Дунав и местните язовири
Народното събрание прие на първо четене три законопроекта за промени в Закона за водите, с които текущият и последващият контрол в сектора се прехвърлят от басейновите дирекции към Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), съобщават от БТА. Два от проектите са внесени от Министерския съвет, а третият е предложен от парламентарната група на „Прогресивна България“.
Повече права за общините и реформа в контрола
Първият правителствен законопроект предвижда облекчаване на административната тежест и съкращаване на разрешителните процедури и регистрационните режими. Основен акцент за крайдунавските региони е уреждането на възможностите за водовземане директно от река Дунав и от общинските язовири, като местните власти получават по-широки правомощия. Текстовете получиха подкрепата на 114 народни представители, 50 гласуваха „против“, а въздържали се нямаше.
С втория проект на Министерския съвет се прави ключово разделение на функциите в системата на екоминистерството. Басейновите дирекции ще се съсредоточат изцяло върху управлението и планирането на водните ресурси, докато контролът на терен преминава към РИОСВ. Предложението събра 117 гласа „за“, 40 „против“ и 10 „въздържал се“.
Третият законопроект, внесен от „Прогресивна България“, беше одобрен със 116 гласа „за“, 42 „против“ и 10 „въздържал се“. Според мотивите към него целта е да се ускорят административните производства и да се повиши правната сигурност, без да се занижава защитата на околната среда. Промените предвиждат отпадане на изисквания, които натоварват заявителите с излишни финансови разходи, както и широка цифровизация чрез електронен обмен на данни.
Сблъсък за капацитета на инспекциите и разделението на отговорностите
Прехвърлянето на контролните функции предизвика остри дебати в пленарната зала. Свилен Трифонов от „Демократична България“ постави въпроса какво реално ще се случи при първото обаждане със сигнал за замърсяване след преместването на контрола и обяви, че групата му гласува против трите законопроекта. Колегата му Димитър Найденов допълни: „Подкрепям електронното представяне на мониторингови данни, но трябва да запазим служебното установяване на всички засегнати лица“.
От ГЕРБ-СДС също изразиха резерви относно готовността на институциите да поемат новите тежести. „Преди да се възлага отговорност на общините и да се променят режимите за ползване на водите, трябва да има ясен отговор кой ще контролира и с какъв ресурс“, заяви Валери Лачовски. Той уточни, че на РИОСВ се вменяват изцяло нови задачи да пломбират, да проверяват водомери и да публикуват месечни справки, като паралелно се подготвя и структурна реформа в самите инспекции.
Вносителите от „Прогресивна България“ защитиха промените с аргумента, че местната власт разполага с достатъчно ресурс. „Административният капацитет на общините е много по-голям от този на басейновите дирекции“, отбеляза Тодор Джиков и допълни, че не вижда проблем в намаляването на отделите към министерството. Съпартиецът му Стефан Сабрутев определи предложенията като необходими за по-прецизна и работеща законодателна система.
Председателят на парламента Михаела Доцова от „Прогресивна България“ припомни, че още през 2009 година Народното събрание е приело списък с находища на минерални води, предоставени на общините, които издават разрешителни за водовземане и събират такси като приход в местните бюджети. „Какво е основанието само изпълнението за разрешителни да е извън контрола на РИОСВ?“, попита тя от трибуната.
Халил Летифов от ДПС коментира, че съществува субективизъм при определянето за кои водни ресурси отговорност носи държавата и за кои решенията се вземат от общините според техния капацитет.
Критики към кабинетите и над 90% загуби на вода в Шумен и Плевен
От партия „Възраждане“ разграничиха двата правителствени проекта според кабинетите, които са ги изготвили. Депутатът Ангел Янчев посочи, че първият законопроект е внесен от правителството на Андрей Гюров и групата му гласува против него, докато при втория проект на Министерския съвет с премиер Румен Радев се размиват отговорностите между институциите. „Как ще има ефективност, след като басейнова дирекция издава разрешителни, а контролът отива в РИОСВ – те си знаят, затова ние ще се въздържим“, заяви Янчев.
По време на дискусията Татяна Султанова от „Продължаваме промяната“ насочи вниманието към реалното състояние на водопроводната мрежа в страната. По думите ѝ проблемите в сектора не се изчерпват с екологичното състояние на водоемите, а са свързани с огромните течове на питейна вода и вода за напояване. Тя подчерта, че през последните 25 години ситуацията не се е променила и средната загуба по мрежата в страната надхвърля 60%, а в градове като Шумен и Плевен достига над 90%. Въпреки тревожната статистика Султанова увери, че формацията ѝ подкрепя реформата във водния сектор и спазването на националните и европейските норми.






















