Парламентът прие на първо четене новото райониране на България
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Опозицията обвини вносителите в опит за централизация и санкции срещу общините
Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за регионалното развитие, с които шестте досегашни района за планиране в България се съкращават на четири нови региона — Столичен, Северен, Източен и Южен, съобщават от БТА. Внесеният от Министерския съвет законопроект получи подкрепата на 127 народни представители, 31 гласуваха „против“, а 36 се въздържаха. Цялостната реформа в регионалното планиране се въвежда този четвъртък заради новата европейска класификация NUTS и натрупания опит от прилагането на интегрираните териториални инвестиции.
Новата карта на Северна и Източна България
Основната промяна в законопроекта прекроява териториалното деление за планиране, като цялата територия на страната се обособява в един общ регион от ниво 1, а досегашните шест района от ниво 2 се трансформират в четири.
Северният регион обединява единадесет области по поречието на Дунав и Предбалкана — Русе, Разград, Велико Търново, Търговище, Силистра, Габрово, Плевен, Ловеч, Враца, Монтана и Видин. Област Шумен се отделя от съседните си северни области и преминава към Източния регион заедно с Варна, Добрич, Бургас, Сливен и Ямбол. Южният регион обхваща десет области — София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали, докато Столичният регион се формира единствено от област София-град.

Заедно с новото райониране броят на Регионалните съвети за развитие също се намалява от шест на четири. За град София се въвежда специфичен режим, тъй като там съвпадат функциите на община, административна област от ниво 3 и регион за планиране от ниво 2. Заради това за Столичния регион няма да се изработва отделна Интегрирана териториална стратегия за развитие, а нейните функции ще се поемат директно от Плана за интегрирано развитие на общината. В регионалния съвет за развитие на Столичния регион от ниво 2 влизат областният управител на област София (столица), кметът на Столичната община, председателят на Общинския съвет на Столична община и районните кметове на територията на столицата.
От „Прогресивна България“ защитиха промените с аргумента, че страната е длъжна да синхронизира националното си законодателство с новата европейска класификация NUTS.
„Това не е въпрос на предпочитание, не можем да си позволим да отлагаме процеса“, заяви Здравко Огнянов от „Прогресивна България“. Той подчерта, че реформата не засяга пряко гражданите на местно ниво: „Със законопроекта не променяме административните граници на областите и общините, не закриваме области, а променяме районите за статистическо отчитане и реално планиране“.
Опасения за Северна България и обвинения в централизация
Прекрояването на картата предизвика остри критики от страна на няколко парламентарни групи, които видяха в промените опит за изземване на правомощия от местните власти и риск за изоставащите райони.
Депутатът от „Продължаваме промяната“ Йордан Терзийски посочи, че новият модел на финансиране трябва да намали регионалните неравенства, без да спира растежа на вече развитите райони, но изрази тревога за съдбата на дунавските и северните области.
„Имам притеснения, че район Северна България ще бъде неглижиран и ще остане назад в развитието си“, предупреди Йордан Терзийски. Неговият колега от парламентарната група Велислав Величко добави, че логичното място на София област е към Столичния район, а не в Южния регион.
Сходни критики за централизация отправиха от „Демократична България“ и ДПС. Йордан Иванов от „Демократична България“ определи уредбата като неправилна при липсата на извънредно данъчно законодателство за столицата и попита защо общините са единственият орган, срещу който се предвиждат санкции. Колегата му Катя Панева допълни, че под предлог за по-добра координация се прави поредна крачка към централизация.
„Няма да подкрепим предложения законопроект, не защото той отговаря на изискване на решение на ЕС, а защото символизира опасни тенденции“, заяви Искра Михайлова от ДПС. Според нея текстовете показват неразбиране на европейската регионална политика: „Това е липса на разбиране какво означава регионалното развитие на една страна в контекста на регионалното развитие на ЕС, има желание за централизация и контрол на решения от централните власти“.
Спор за авторството на реформата и грешки в разчетите
По време на дебатите в пленарната зала възникна и задочен спор кое правителство е подготвило конкретния вариант на картата, както и за качеството на приложената оценка на въздействието.
Коста Стоянов от „Възраждане“ припомни, че подготовката на промените е започнала още през 2024 година по време на служебния кабинет на Димитър Главчев, и попита защо София област е извадена от столичния район.
„При правителството на Гюров, през март тази година, официално е приет този вариант. Не сме съгласни с това разпределение и няма да подкрепим закона, изискването на ЕК е на база на чисто статистически цели“, каза Коста Стоянов. Съпартиецът му Цончо Ганев определи законопроекта като некоректен, нечестен и лош за София.
Твърдението за ролята на кабинета от март беше оспорено от Божидар Божанов от „Демократична България“, който посочи, че не е вярно Министерският съвет по времето на Гюров да е приемал този законопроект. Божанов откри и фактологична грешка в документацията към проекта — в оценката на въздействието са записани 19 министерства при реално съществуващи 18.
От ГЕРБ-СДС също обявиха, че няма да подкрепят проекта в този му вид, въпреки че поддържат идеята за четири района.
„Промяната на регионалния модел не бива да се свежда само до прекрояване на административната карта и на регионалните съвети“, заяви Николай Нанков от ГЕРБ-СДС. Той припомни собствената си позиция отпреди осем години: „В България трябва да има четири региона, както съм твърдял през 2018 година. Дали това трябва да бъдат четирите региона, които предлагате, подходете обективно към предложенията на опозицията“.






















