Над 1.3 милиарда лева социални разходи не успяха да обърнат негативния тренд

Правителството отчете "изпълнени мерки" и стотици милиони левове, раздадени за насърчаване на раждаемостта през 2024 г., но сухата статистика разкрива тревожен парадокс. Докато средната продължителност на живота в България бележи лек ръст, демографската дупка се запълва не от нови български граждани, а от засилен внос на мигранти от държави извън Европейския съюз.

Това става ясно от приетия днес от правителството Отчет за изпълнение на демографската стратегия за 2024 г., съпоставен с детайлните данни на Националния статистически институт (НСИ).

Илюзията за "стабилност"

Официалният документ акцентира върху "успеха", че населението на страната е намаляло "само" с 8121 души през изминалата година, достигайки 6 437 360 души. Зад това привидно успокояване обаче се крие дълбока структурна криза. Спадът е минимален не защото се раждат повече деца, а защото в България са влезли над 52 000 души от чужбина.

Тревожният детайл е в структурата на този поток – 51.5% от новодошлите са граждани на държави извън ЕС, което потвърждава тенденцията българският бизнес и икономика да разчитат все повече на внос на работна ръка от трети страни, за да компенсират липсата на кадри.

Милиони без резултат

Отчетът с гордост посочва социалната цена на демографската политика – над 669 милиона лева за майчинство и още 662 милиона лева за детски помощи. Въпреки този финансов ресурс, данните на НСИ за 2024 г. показват спад на живородените деца с 6.6% спрямо предходната година.

"Мерките са насочени към благоприятно повлияване на раждаемостта", пише в правителствения документ, но фактите сочат, че ефектът е нулев или отрицателен. Смъртността остава близо два пъти по-висока от раждаемостта (над 100 000 починали срещу едва около 53 000 родени), което прави тезата за "успешна демографска стратегия" силно спорна.

Възстановяване или застой?

Една от малкото безспорно позитивни новини е ръстът в средната продължителност на живота. За периода 2022–2024 г. тя достига 75.6 години (71.9 за мъжете и 79.3 за жените).

В сравнение с 2014 г. мъжете живеят с 0.7 години по-дълго, а жените – с една година. Този ръст обаче трябва да се чете внимателно – той е до голяма степен корекция след драстичния спад по време на COVID пандемията, когато България оглави световните класации по смъртност. Въпреки увеличението, страната ни остава на опашката в ЕС по този показател, а разликата между качеството на живот и здравеопазване в София и региони като Видин остава драстична.