Артак Арутюнян смята практиката за полезна срещу кризата за кадри

Въвеждането на нулеви трудови договори в България би било изключително полезно за модернизирането на пазара на труда и спасяването на ключови сектори, информират от телевизия "КИС 13". Според водещи експерти в подбора на персонал, ако държавата регламентира този модел с ясни правила, бизнесът ще получи глътка въздух, а служителите – възможност за напълно легална втора работа.

Гъвкавост за бизнеса и работниците

При нулевите трудови договори заплащането се формира само на база реално изработеното време. Този модел е изключително популярен в редица европейски държави като средство за допълнителна заетост и оптимизиране на разходите за труд.

"Нулевите трудови договори всъщност позволяват на служителите да имат второ работно място, когато са заети някъде на пълно работно време", обяснява Артак Арутюнян, който е утвърдено име в сферата на подбора на персонал в Русе и София.

Той е категоричен, че страховете от потенциални злоупотреби могат да бъдат преодолени чрез работещи институционални механизми.

"Вярвам, че могат да се създадат механизми, за да насърчим заетостта в България, тъй като и бизнесът има нужда от такава промяна. Нулевите трудови договори са нещо, което ще облекчи ресторантьорския бранш, а също и позиции, свързани със складови служители, защото работодателите ще могат да назначават хора точно когато им трябват", посочва Арутюнян.

Остър дефицит в производството

В момента пазарът на труда у нас изпитва огромен глад за работници във всички икономически дейности, но най-вече при позициите, изискващи физически труд. Търсят се масово неквалифицирани и средноквалифицирани кадри като складови служители, производствени работници, заварчици, шлосери, шмиргелисти и строители.

Експертите отчитат и силно негативна демографска тенденция – младото поколение масово избягва техническите специалности и тежкия труд.

"Няма какво да се лъжем – гръбнакът на икономиката е производството. Ако няма производство, няма икономика", допълва Артак Арутюнян.

Румънският модел за внос на кадри

За да се компенсира липсата на родна работна ръка, експертите съветват държавата да заимства директно опита на Румъния, Полша и Латвия по отношение на вноса на кадри от трети страни. Тези държави са превърнали привличането на чуждестранни работници в добре смазана индустрия.

"Какво правят нашите съседи? Внасят работна ръка значително по-улеснено, след което я отдават на западни държави през съответно румънски и полски фирми. По този начин печалбата идва в Румъния, осигуровките са в Румъния", категоричен е Арутюнян, като подчертава, че бизнесът винаги ще намери решение, но е важно държавата да подпомага икономиката проактивно.

Сред останалите нерешени проблеми на пазара на труда у нас остават трудната интеграция на хората с увреждания и на тези над 50-годишна възраст.