Предлагат таван за поскъпването на висшето образование

Компютърните науки, правото и медицината остават най-желаните, но и сред най-скъпите специалности в държавните висши училища у нас за учебната 2026/2027 година, съобщават от bTV. Докато Министерството на образованието и науката обсъжда въвеждането на таван за евентуално поскъпване, високите цени на платеното обучение вече принуждават някои студенти да прекъснат следването си и правят родните университети неконкурентоспособни на европейския пазар.

Колко струва правото и медицината

Таксите за първокурсниците в държавните университети варират сериозно според специалността и формата на обучение. В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ желаещите да учат право ще трябва да заплатят 410 евро за държавна поръчка и 2 230 евро за платено обучение.

В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ същата специалност излиза 614 евро за държавна поръчка, но платената форма е значително по-достъпна в сравнение със столицата – 1 690 евро. Във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ правото ще струва 496 евро за държавна поръчка, а платеното обучение е фиксирано на 1 740 евро.

Ситуацията при медицинските специалности показва още по-сериозни разлики между държавната субсидия и платената квота. В Алма матер таксата за медицина при държавна поръчка е 480 евро, но скача до 5 350 евро за платено обучение. Към момента на сайта на Медицинския университет – София липсва актуална информация за настоящата година, но през предходни кампании платеното обучение там достигаше над 9 948 евро годишно.

Компютърни науки и мерките на държавата

Информационните технологии и компютърните науки традиционно държат високи ценови нива, като държавната поръчка е най-скъпа в Техническия университет в София. В Софийския университет таксата за това направление е 460 евро (2 700 евро за платено), в Пловдивския университет – 358 евро (1 947 евро за платено), а във Великотърновския университет – 476 евро за държавна поръчка и 2 260 евро за платено обучение.

На фона на тези суми, Министерството на образованието и науката излезе с предложение за налагане на таван върху увеличението на таксите. Властта предлага ръстът да бъде ограничен до 20% за държавна поръчка и до 50% за платеното обучение, като мярката в момента е на етап обществено обсъждане.

Финансови бариери пред студентите

За някои млади хора разходите са оправдани, но за други те се превръщат в непреодолима пречка. Студентката по журналистика в платена форма на обучение Мирела Цветкова, чиято годишна такса е 1 600 евро, споделя, че приема разхода като стъпка към мечтата си.

„Смятам, че е важно да задаваме важните въпроси“, казва тя и допълва: „Не мога да кажа, че съм доволна на 100 процента от таксите, но приемам образованието си като инвестиция в бъдещето, така че съм склонна да ги заплащам.“

Ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) проф. д-р Миглена Темелкова предупреждава за негативните тенденции в сектора. „Много често се случва и да прекъсват студенти заради липса на финансова възможност да покриват разходите си по обучението си“, посочва тя.

Според нея високите такси не само отказват чуждестранните студенти, ощетявайки българската икономика, но и пречат на родните висши училища да се наложат в Европа.

„Българските университети все още не са ценово конкурентоспособни, защото нашите такси или са равностойни, или са по-високи от университетите в Западна Европа и в Америка“, категорична е проф. Темелкова.

Тя дава за пример уникалния профил на Аграрния университет в Пловдив: „Специалностите у нас, които те предлагат, се предлагат от италиански университети на много по-ниски цени, отколкото те следва да ги предложат. Така е в почти всеки университет, инженерни специалности също е така. Единствено медицината е малко по-евтина, отколкото в чужбина.“