Регионалното министерство разкри сериозни опити за източване

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков обяви спирането на спорни индексации в пътното строителство на обща стойност около 632 милиона евро, съобщават от bTV Новините. Решението засяга методика, одобрена от Министерския съвет през декември 2025 година, която според регионалното министерство е подготвяла изплащане на държавни средства за несъществуващи дейности. Извънредната мярка има за цел да прекрати практиката за допълнително финансиране на обекти, по които липсват реални строително-монтажни работи или дори одобрени технически проекти.

Край на преразходите за незапочнати обекти

В общата стойност на предотвратената индексация влизат милиони евро, които първоначално са били предвидени за дофинансиране на автомагистрала „Хемус“, скоростния път Видин – Ботевград и редица държавни проекти за укрепване на активни свлачища. По думите на регионалния министър държавата е заела твърда позиция и строителните фирми ще бъдат принудени да довършат поверените им обекти изцяло в рамките на вече преведените им авансови средства, без да разчитат на допълнителни траншове от бюджета. Иван Шишков изрази изключително критично отношение към заварените практики, като заяви директно: „Това е правителствен грабеж от едно бивше правителство“.

Вътрешните анализи на ведомството сочат, че се е подготвяло сериозно индексиране на огромни авансови плащания, отпуснати на компаниите още в периода 2018–2019 година. Оказало се е, че тези средства са били разпределени за лотове, по които няма никакво реално изпълнение на строително-монтажни работи и липсват одобрени технически проекти. В най-фрапиращите случаи, каквито са Лот 7 и Лот 8 на автомагистрала „Хемус“, към момента на отпускане на средствата дори е липсвало изцяло определено и одобрено трасе.

След като регионалното министерство даде пълна публичност на тези факти, строителните компании внезапно са спрели да предявяват своите претенции за допълнително преизчисляване на договорите. „Хубавото е, че строителните фирми в момента очевидно вече не си търсят този аванс. Виждате ли колко бързо вече не го търсят. Разбира се, помогнахте и вие, защото когато осветляваме чрез вас такива неща, няма как тези, които са се приготвили, да вземат тези пари“, обясни Иван Шишков. Той обобщи досегашния модел на работа с думите, че това е било „строителство на индексациите, а не строителство на инфраструктура“.

Приоритет за ключовите магистрали в страната

Министерството на регионалното развитие и благоустройството планира мащабни промени в сектора, като се очаква през следващата година и половина да бъде завършено изцяло проектирането по всички критични и силно изостанали пътни обекти в страната. В новия стратегически план като основен приоритет се откроява изграждането на дългоочакваната магистрала Русе – Велико Търново, която е от изключително значение за Северна България. Сред останалите водещи проекти са трасето в посока към ГКПП „Маказа“, тунелът под прохода Петрохан и магистрала „Черно море“, за чието изграждане се отчита и засилен интерес за реализация от страна на съседна Турция.

Поради огромния мащаб на пътната мрежа, която тепърва трябва да се проектира и изгради – общо над 850 километра, държавното ведомство активно търси алтернативни начини за финансиране извън рамките на националния бюджет. Основният фокус е насочен към привличане на сериозни инвестиции чрез механизмите на публично-частното партньорство. Този модел на финансиране и управление ще се приложи приоритетно за изграждането на бъдещата магистрала „Рила“, тунела под Петрохан и магистрала „Черно море“.

Натиск върху държавния бюджет за завършване на трасетата

Осигуряването на необходимото целево финансиране за приключване на започнатите обекти обаче ще окаже сериозен натиск върху публичните финанси през следващите години. За да се гарантира, че започнатото строителство няма да спре, регионалният министър обяви, че ще бъдат предприети изключително тежки финансови маневри. По думите му ведомството ще направи „буквално изтезания върху бюджета“ през следващите години, за да се осигури сигурен ресурс.

Основната цел е осигуряването на стабилно целево финансиране за период от две до три години, което да позволи окончателното завършване и въвеждане в експлоатация на всички трасета, които в момента се намират в реален строеж или чието строителство предстои да започне в най-кратки срокове. Става въпрос за общо около 268 километра инфраструктура, в това число конкретни участъци от автомагистрала „Хемус“ и скоростния път Видин – Ботевград. Крайната цел на министерството е в рамките на няколко години националната пътна карта на България да бъде трансформирана от „карта на позора на пътното строителство“ във функционираща, модерна и напълно безопасна европейска транспортна мрежа.