Велизар Върбанов: Кибератаките са стратегически проблем за България
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Всяка изтекла държавна информация е чувствителна за националната сигурност
Чуждестранни хакерски групи са провеждали кибершпионаж в комуникационните системи на българската държавна администрация в продължение на пет години. Скритата операция е установена едва сега благодарение на изграждащата се национална система за киберсигурност, заяви националният координатор по киберсигурност Велизар Върбанов в студиото на рубриката „Интервюто в Новините на NOVA".
Механизъм на петгодишния пробив
Ежедневните атаки за отказ от услуга, на които са подложени българските институции, служат основно за тестване на системите за слабости. Според експерта тези рутинни удари са ясен сигнал за външен интерес и налагат затягане на мерките, но далеч по-сериозният проблем остава дългогодишното незабелязано присъствие в мрежите и реакцията на държавата за предотвратяване на нови пробиви.
"За съжаление, пет години по-късно се случват тези неща, защото сега се изгражда националната система за киберсигурност, която дава видимост какво се е случвало назад във времето и в момента", посочи Велизар Върбанов в ефира на NOVA.
По думите му извършителите са проникнали първоначално в системи, използвани от държавната администрация за вътрешна комуникация. След като са си осигурили достъп до част от мрежата, хакерите са използвали техническите си възможности, за да се разпространят поетапно към съседни системи и други държавни ведомства.
Кибершпионаж вместо финансово изнудване
Зад петгодишната операция стоят специализирани структури за постоянни напреднали заплахи, известни като АРТ групи (Advanced Persistent Threat). За разлика от обикновените киберпрестъпници, тези формирования се занимават целенасочено с държавен кибершпионаж.
"За тези пет години става въпрос за тези АРТ групи, които се занимават с кибершпионаж. Те събират информация за дадена държава и правят анализ, за да проследяват нейните дейности", обясни националният координатор по киберсигурност.
Той направи ясно разграничение между шпионските операции и атаките с цел финансова облага. Изнудването и директните заплахи са характерни за самостоятелните хакери и финансово мотивираните престъпни групи. При настоящия пробив не са постъпвали искания за откуп, а изнесените от българските ведомства масиви не са засичани за продажба в тъмната мрежа.
Анализът на техническите индикатори за компрометиране показва категорично, че извършителите действат извън пределите на България. Към момента разследването не е установило данни за вътрешно съдействие от български служители.
"Нямаме информация дали някой е помагал отвътре. Логовете и анализът щяха да покажат, ако има такава злонамерена дейност", коментира Велизар Върбанов. Независимо от липсата на изнудване, експертът е категоричен, че всеки неоторизиран достъп до държавни масиви застрашава пряко националната сигурност.
"Когато говорим за киберсигурност, тя е елемент от националната сигурност. Когато се пробие и се получи неоторизиран достъп до данни, всички тези данни за мен са чувствителни. Информация от държавата винаги е чувствителна", каза още гостът в студиото на NOVA.
Защита на няколко нива за ведомствата
Кибератаките представляват стратегически проблем за страната, а единната национална система за защита все още е в процес на внедряване. До момента в нея са включени малко над половината от планираните държавни структури.
"От 50 администрации са имплементирани 27, но използваме механизъм за киберсигурност в дълбочина, в който наслагваме различни слоеве на киберсигурността", уточни Велизар Върбанов.
Прилагането на този многослоен модел означава, че защитата на институциите се изгражда на няколко независими нива. Целта на архитектурата е при евентуален бъдещ пробив в една отделна комуникационна система хакерите да бъдат изолирани на място и да не получават автоматичен достъп до останалата част от критичната държавна инфраструктура.






















