Водните загуби в България са огромни и неизмерими

България навлиза в период на трайно засушаване, а държавата не може да измери колко вода навлиза в мрежата. Това коментира проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

Язовирите в България са пълни на малко над 60 процента, като нивата са по-ниски от разполагаемите запаси от 2024 година. През летните месеци не могат да се очакват големи валежи, а гражданите и икономиката трябва да се адаптират към по-ограничен воден ресурс.

"Държавата не може да измери колко вода навлиза в мрежата. Това прави невъзможно да се разберат и точните загуби", заяви проф. Емил Гачев.

Най-застрашените региони

Основните населени места като София и Пловдив не са застрашени от водни режими, но някои областни центрове, както и изключително малки населенни места са под риск. Най-застрашените региони са северозападна и североизточна България, както и части от северна централна България, близо до Дунавската равнина.

В населени места с много големи водопреносни загуби като Перник, Шумен, Габрово и Сливен трябва да се вземат неотложни мерки, подчерта експертът.

Промяна в разпределението на валежите

Сегашните климатични промени не водят до значително намаляване на количеството валежи, а до сериозна промяна в тяхното разпределение. Дъждовете могат да са по-рядко, но да са по-силни - когато едно населено място има собствено водохващане с малък капацитет, то не може да се адаптира към новите условия.

"В България има сериозни проблеми около наблюдението на водите, като голяма част от тях не се отчитат на самия вход в системата", обясни проф. Гачев.

Необходими са европейски средства

Държавата трябва да изготви програма за устойчиво и рационално използване на водните ресурси на страната. За изпълнението на такъв проект ще са необходими и европейски средства.

Има нужда от стратегическа програма, която да цели от една страна подобряване на инфраструктурата, с насочени инвестиции в най-критичните места, а от друга - използване на алтернативни водоизточници, включително за малките потребители като домакинства с насочени субсидии за тях.

Адаптация на икономиката

Освен грижи за горите, минералните води и водоизточниците, България трябва да мисли как да адаптира икономиката си към по-ограничен воден ресурс. Секторът земеделие например трябва да бъде адаптиран към по-сухоустойчиви култури, препоръча експертът.