Ръстът на пенсии и заплати увеличи дупката в държавната хазна

Бюджетният дефицит на България на касова основа се очаква да достигне 2,5 милиарда евро към края на месец май, съобщават от Министерството на финансите.

Отрицателното салдо по консолидираната фискална програма вече представлява 2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.

Двойно нарастване спрямо миналата година

Данните на финансовото ведомство показват сериозно задълбочаване на дефицита в сравнение със същия период на миналата година. За сравнение, към май 2025 година отчетеният минус в хазната е бил в размер на 1,3 милиарда евро, което се равняваше на 1,1 на сто от БВП.

Само за един месец дупката в бюджета се е увеличила значително, тъй като към края на април тази година дефицитът възлизаше на 1,761 милиарда евро.

Приходи и липси в хазната

Очаква се приходите, помощите и даренията към май 2026 година да достигнат 17,3 милиарда евро. Това е с 1,2 милиарда евро (или 7,6 на сто) повече спрямо постъпленията за първите пет месеца на миналата година.

Основен двигател на този ръст са данъчните приходи, които скачат с 1,4 милиарда евро. В същото време обаче неданъчните приходи бележат спад от 0,6 милиарда евро. От финансовото министерство обясняват това отстъпление с променения срок за вноската от превишението на приходите на БНБ (от 30 април на 30 юни), както и с по-ниските постъпления от дивиденти от държавните предприятия.

Защо държавата харчи повече

Разходите от централния бюджет към края на май достигат 19,9 милиарда евро, надминавайки чувствително миналогодишните 17,4 милиарда евро за същия период. Нарастването на държавните харчове се дължи на няколко ключови фактора:

• По-високи пенсии: Базов ефект след индексацията им с 8,6 на сто от 1 юли 2025 година.

• Ръст на доходите: Увеличената минимална работна заплата от 1 януари 2026 година.

• Инфлационни добавки: Допълнителното вдигане на възнагражденията в администрацията с натрупаната инфлация за предходната година.

• Инвестиции: Значителен ръст на капиталовите разходи по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване.

Частта от задължителната вноска на България в бюджета на Европейския съюз, изплатена до края на май, възлиза на 0,4 милиарда евро.