Доверието в парламента се срина до историческо дъно от 5%

Политическата система в България е изправена пред безпрецедентен парадокс в началото на 2026 година – докато доверието в институциите колабира до критичния минимум, на хоризонта се очертава триполюсен модел с участието на все още несъществуващ играч. Това стана ясно от анализ на социолога Боряна Димитрова от агенция "Алфа Рисърч" в ефира на bTV.

"Към този момент бихме имали един парламент с приблизителен паритет между ГЕРБ, ПП-ДБ и евентуална нова партия," заяви Димитрова, очертавайки картина на тотална фрагментация вместо очакваната консолидация.

Вакуумът ражда чудовища или спасители?

Най-тревожният сигнал за държавността не е електоралната аритметика, а системният разпад на доверието. Парламентът, върховният орган на републиката, се ползва с доверие от едва 5% – исторически антирекорд, който поставя под въпрос легитимността на всяко законодателно решение.

В тази среда на институционален вакуум, 40% от анкетираните заявяват, че предпочитат управление около нова политическа сила. Социолозите обаче предупреждават, че зад този процент не стои монолитен електорат, а "пъстро множество" от взаимно изключващи се искания – от крайно десни и националистически, до либерални и еврооптимистични нагласи.

"Това не е непременно израз на фокусиране върху един политически проект. Това в по-голяма степен е израз на неудовлетвореността от начина, по който сега се конструира политическото управление," подчерта Боряна Димитрова, деконструирайки мита за "новия месия".

Факторът "Радев" и скритите рискове

Въпреки спекулациите за политически проект на президента Румен Радев, данните показват по-нюансирана картина. Личното доверие в държавния глава е около 20% – наполовина по-малко от общото търсене на "нова алтернатива" (40%). Това означава, че евентуална президентска партия не би могла автоматично да "погълне" целия протестен вот, но със сигурност би пренаредила картата.

Социолозите отчитат и парадоксална тенденция – очакване за повишаване на избирателната активност с до 10% (около половин милион души). Подобна мобилизация би могла да намали тежестта на купения вот, но също така отваря вратата за популистки формации, които да капитализират върху гнева на "новите" избиратели.

Еврото като разделителна линия

На фона на политическия хаос, икономическата тема на 2025 година – "еврото", продължава да разделя обществото, макар и с лек превес на привържениците (6-7 пункта преднина).

"Еврото беше мечта на поколения българи. Но то се превърна и във възможна отправна точка за създаване на нови политически проекти," коментира Димитрова.

Фактът, че стратегическа цел като Еврозоната се използва за политически инженеринг, е поредното доказателство, че и през 2026 година икономическият разум ще бъде заложник на политическото оцеляване. Големият въпрос остава – дали "новата партия" ще бъде решение на кризата или просто поредният аватар на системното разочарование.