Войната в Близкия изток крие риск от вторични ценови шокове

Българската народна банка прогнозира ускоряване на годишната инфлация у нас до 4 процента към края на 2026 година. Базисният макроикономически сценарий на институцията показва постепенно забавяне на икономическия растеж и очертава сериозни рискове, породени от военния конфликт в Близкия изток.

Удар по потреблението и БВП

Според най-новото издание на „Икономически преглед“, публикувано от Централната банка, реалният растеж на брутния вътрешен продукт ще се свие от 3 процента през настоящата година до 2,8 процента през 2028 година. Въпреки че частното потребление остава основен двигател на икономиката у нас, нетният износ продължава да дърпа показателите надолу поради специфични за България фактори.

Данните на БНБ идват на фона на тревожна статистика за покупателната способност на населението. Според разширен икономически анализ, цитиран от телевизия bTV, натрупаната инфлация за последните пет години достига стряскащите 42,9 процента.

Икономистът Любослав Костов коментира ситуацията категорично: "Ако това продължи, към края на годината инфлацията ще е двойна".

Ефектът на войната

Анализаторите на БНБ подчертават, че основният модел се базира на данни до средата на март и не отразява напълно най-новата ескалация на напрежението в Близкия изток. Проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток и резкият скок в цените на суровия петрол на международните пазари създават реална опасност от вторични шокове.

За да илюстрира рисковете, институцията разработва и алтернативни, негативни сценарии. При най-тежкия от тях, общата инфлация може да надхвърли базисната прогноза с цели 3,4 процентни пункта през следващата година. Подобно развитие би довело до драстично поскъпване на енергийните стоки и транспортните горива в страната още през идните месеци.

Хроничен недостиг на кадри

Макроикономическото напрежение се пренася директно и върху пазара на труда. Равнището на безработица у нас пада до историческите 3,5 процента, но липсата на квалифицирана работна ръка остава огромно предизвикателство. Този дефицит принуждава бизнеса да повишава възнагражденията, което от своя страна генерира допълнителен проинфлационен натиск върху крайната цена на стоките и услугите.