От чип с нанотехнология накрая контролът се осъществява визуално от човек, който гледа дупчица

Можеш ли да реализираш 20 милиона лева приходи годишно с продукт, който струва по-малко от 7 лева и който се търгува само на малкия български пазар?

Как се случва това – разказа Стоян Георгиев в свой специален репортаж и в студиото на „120 минути“ по bTV.

Отговорът е - ако продадеш продукта на цялото население и го задължиш всяка година да си го купува отново. Разбира се подобен оборот може да ти осигури само държавата. В случая говорим за стикерите за годишен технически преглед с екокатегория и чип с цена от 6,80 лева. Те бяха въведени преди три години и има поне два големи въпроса - еко ли е да имаш ниска категория само защото колата ти е стара? Дори да сложиш нов катализатор, пак санкциониран и имаш забрана за достъп само защото имаш стара кола. Да хвърлиш колата си не е еко. Да купуваш нови стоки и да не изразходиш ресурса на старите не е еко.

„Реализираната сума за тези три години е почти 60 милиона лева. А плащаме за нещо, което не се ползва“, коментира Стоян Георгиев.

Антоан Георгиев за трета поредна година ще плати 6,80 лева към цената на техническия преглед на автомобила си за стикер с чип, който определя екологичната категория на колата му, по зададени критерии на "Автомобилна администрация".

„Моята кола е трета категория, но това е според договорка, някой е спуснал отгоре, че колите над един коя си година са тази категории“, коментира той.

Чипът излъчва сигнал и с нужната система за контрол, която си "говори" с него общините могат автоматично да ограничават достъпа на автомобили, които не са екологични, в определени зони. Но почти три години по-късно само София е въвела ниско емисионна зона, а за стикер с екокатегория плащат и в Силистра. Но дори в София зоната не се контролира с въпросните чипове, за които Антоан и още 2,8 милиона собственици на коли в България за три години са платили общо около 57 милиона лева. И продължават да плащат още. Контролира се с камери, които четат регистрационния номер на автомобила, който съдържа същата информация като чипа.

„Първо да спонсорираме печатницата, която ги издава. Това е най-вероятно - доколкото три години никаква друга полза няма от тях“, посочва Антоан.

Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов започна кампания за премахване на стикерите, заедно със синия талон и други излишни според него формалности, с които са натоварени собствениците на коли у нас.

„Повечето от потенциалните ползи от стикера, които се изтъкват, ги няма. Нито за ниско емисионните зони, които да се прилагат, нито за някои други цели. Това, което се използва за ниско емисионните зони, е регистрационния номер на автомобила. Това, което бях изложил в своите аргументи преди, което е валидно и сега. Няма причина да не използваме регистрационния номер“, коментира Божанов.

2,8 милиона чипа на година се харчат от пунктовете за технически прегледи. И тук възниква въпросът защо чиповете изобщо се сменят всяка година. Питаме собственици на пунктове за ГТП дали теоретично може да се актуализира информацията в чипа, без всяка година да се купува нов.

„Чисто теоретично може да се подменя информацията в тях. Според наредба 32 чипът трябва да се сменя всяка година“, коментира Георги Караджов, управител на пункт за ГТП в кв. „Драгалевци“.

Екостикерите отиват в кофата за боклук всяка година и нови почти три милиона се отпечатват и пак отиват в кофата за боклук. Което не изглежда съвсем еко. В същата кофа за боклук отиват и наборът хартиени документи, които се купуват задължително заедно със стикерите за общо около 11 лева за всеки автомобил. От стикерите с екокатегория и чипове вече са продадени над 8 милиона бройки и от една дребна сума от 6,80 лева на кола на година , вече е направен оборот от внушителните 57 милиона лева и общо около 90 милиона заедно с документите, свързани със стикера и чипа .

Стикерите се произвеждат от печатница "Демакс" в София, която е свързана с народния представител от БСП Петър Кънев. Тази печатница печели обществената поръчка на "Автомобилна администрация" без конкуренция, защото се явява само един кандидат. Именно „Демакс“. Стикерите и поръчката се правят по идея и по времето, когато шеф на ИААА е Дамян Войновски.

„Ами колкото са се явили, толкова, ние не можем да влияем. Самият чип според цената, която е дадена, струва 6,80 лева, но това не е цената само на стикера. Зад този стикер стои цяла една инфраструктура. Всеки един пункт за ТП е оборудван с компютър“, коментира Войновски.

Наша справка показва, че подобен чип, като на екостикера може да се купи за няколко цента от Китай. Но от печатницата, която е спечелила обществената поръчка за чиповете ни канят в производствената си база в София, за да се уверим сами, че разходите за производство на подобни продукти са многократно по-високи от себестойността на чипа.

„В цената не се включва само самият стикер и изработката. Там се включва изграждането на цялата информационна система, поддръжката на ИС, инсталирането на хардуер в пунктовете, инсталиране на камери, направена е невронна мрежа, която да следи и разпознава номерата на автомобилите. Продава се целият процес. Това е сходно с издаването на един паспорт. При издаването на един паспорт, стойността на самият задграничен паспорт е една малка част от целият продукт“, коментира Камен Несторов от „Демакс“.

„В България не се произвеждат чипове. Купуваме го от най-голямата фирма, която е американска - за производство на такива продукти. Вече къде ги произвеждат, ние не знаем“, посочва още той.

„Много малка част е стойността на чипа и лепенката. Повечето са услуги, човешки труд, програмисти, физици. Самата себестойност на материалите е нищожна“, допълва Несторов.

Тук се произвеждат защитени холограмни продукти за целия свят - включително паспорти, дипломи за най-престижните университети в света. В печатницата за хлорограми ни показват колко сложно е производството на подобни продукти. В процеса има изисквания за ниво на сигурност като в печатниците за пари.

Влизането в цеховете става след измерване на теглото, сканиране, което изключва служител или посетител да изнесе продукт, преминаване през стая за дезинфекция.

„Холорографски защитни елементи за паспорти, за лични карти, за банкноти. Примерно този продукт е европейския паспорт за мигранти. Гордеем се, че ние произвеждаме тук в България. Тук особена наша гордост е, че ние произвеждаме тези холорограми за всички английски университети почти“, коментира Камен Несторов.

В печатницата ни разказват, че потенциалните ползи от стикера с чип могат да са много. Бившият шеф на ИААА Дамян Войновски посочва, че решили да въведат чипа, за да се предотвратят измамите с фиктивни технически прегледи.

„Търсихме начин, чрез който да елиминираме този проблем. Затова вкарахме тези чипове, за да сме сигурни, че автомобилите влизат в пункта за технически преглед. В последствие срещу България започна процедура за чистотата на въздуха. И тогава от Столичната община и от Министерството на екологията ни помолиха да потърсим някакъв вариант как да противодействаме на замърсяването. Измислихме вариантите с екологичните категории. И вкарване на информацията в този RFID чип, за да може да облекчим общините”, коментира Войновски.

„В момента процедурата за наблюдение се обжалва и Столичната община контролира тази забрана само визуално. Ако го няма този стикер как изобщо ще разберат дали даденият автомобил отговаря, или не? Гледат дупчицата къде е“, допълва още той.

Така от чип с нанотехнология - инвестиция, за която собствениците на автомобили са дали вече 57 милиона лева, накрая контролът се осъществява визуално - от човек. Човек, който гледа дупчицата в стикера с чип и нанотехнология.