Благовеста Бонбонова: Продукт от 5 лева стана 5 евро
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Алчност и липса на контрол помпат цените
Популярната телевизионна фигура Благовеста Бонбонова критикува остро ценовите аномалии в България след въвеждането на единната европейска валута. Според нея покупателната способност на българите е подложена на сериозен удар заради нерегламентирани търговски практики, при които местните цени изпреварват тези във водещи европейски икономики.
"Продукт от 5 лева стана 5 евро - не заради валутата, а заради алчност и липса на контрол", заяви Бонбонова в личния си профил в социалните мрежи. Тя посочва, че основни стоки у нас вече струват повече, отколкото във Франция, Германия и Испания, където доходите са в пъти по-високи.
Парадоксът между статистика и реалност
Изказването отразява масовото потребителско недоволство от феномена "директно презаписване". Въпреки че фиксираният курс налага цена от 5 лева да бъде преобразувана на 2,56 евро, редица търговци просто смениха знака на валутата, генерирайки скрито поскъпване от 96%.
Тези практики принудиха Националната агенция по приходите (НАП) да започне масови проверки. От началото на годината инспекторите са наложили санкции за близо 1 милион евро на търговски обекти заради изкуствено завишени цени. Съгласно Закона за въвеждане на еврото, търговците са задължени да поддържат двойно обозначаване на цените до 8 август 2026 година.
Парадоксално, официалната европейска статистика не отчита ценови шок. По данни на Евростат, месечната инфлация в България за февруари е едва 0,1% – една от най-ниските стойности в целия Европейски съюз. За сравнение, ръстът на цените във Франция и Австрия е 0,8%. Според анализатори, това разминаване се дължи на факта, че статистиката измерва голяма потребителска кошница, докато злоупотребите са концентрирани в специфични стоки от първа необходимост и сектора на услугите, където скокът достига до 50%.
Драстична пропаст в доходите
Проблемът се задълбочава от ниската база на българските възнаграждения. Към пролетта на 2026 година минималната работна заплата у нас е 620 евро, докато средната пенсия се движи около 541 евро. За сравнение, минималното възнаграждение в Германия е 2 224 евро.
Въпреки тази драстична разлика, България е сред страните с най-висок ръст на цените на храните през последната година. Примерите от търговската мрежа са показателни – бутиков козунак достига цена от 22 евро, а популярният шеф-готвач Силвена Роу наскоро алармира за продажба на обикновени картофи за 7 евро килограма.
Българи търсят спасение в Гърция
Високите цени на вътрешния пазар провокираха нова вълна от така наречения "шопинг туризъм". Все повече българи, особено от пограничните региони, предпочитат да пазаруват хранителни продукти и стоки за бита в съседна Гърция. Изчисленията показват, че домакинствата успяват да спестят до 30% от разходите си, дори след покриване на транспортните разходи.
Натискът върху цените може да се запази и през следващите месеци, предвид регистрирания от Националния статистически институт (НСИ) ръст от 8,4% при индекса на цените на производителите и поскъпването на торовете с над 30%, което неизбежно ще се отрази на крайната селскостопанска продукция.





















