Хората наистина "светят" - невидимо, но непрекъснато до смъртта си

През 1985 година, когато филмът "Какавидите" на режисьора Рон Хауърд излиза на екран, зрителите са очаровани от сцената, в която извънземна съблича човешката си кожа и тялото ѝ засиява с ярка, пулсираща светлина. Малко преди заснемането на лентата обаче науката изненадва с откритието, че това не е просто въображение на научната фантастика. Хората наистина "светят" – невидимо, но непрекъснато до смъртта си.

Германският учен Фриц-Алберт Поп се превръща в pioneer на това откритие през 70-те години на миналия век, когато за първи път измерва ултраслабо светлинно излъчване от човешки тъкани. Това сияние носи код за нашата биологична възраст, ритъм и здраве. В близко бъдеще е възможно лекарите да диагностицират какво се случва в телата ни не само по симптомите и кръвните показатели, а и по излъчването на светлина.

Какво са биофотоните и защо не ги виждаме

Лъчите, които изпускат клетките ни, не са аура или мистичен ореол, а реално измерими фотони, които се отделят при биохимичните процеси. Явлението е известно като биофотонна емисия, или човешка биолуминесценция. Ние не я виждаме, защото интензитетът на сиянието е изключително слаб – около 1000 пъти под възможностите на човешкото око. Ако направим сравнение с една обикновена 40-ватова крушка, тя е 10 трилиона пъти по-силна от биофотоните на човешкото тяло. Затова само много чувствителни камери могат да ги уловят.

През 90-те години на миналия век японски екипи успяват да картографират излъчването. Техните изследвания показват, че има разлика в сиянието на отделните зони на тялото – лицето и горната част "светят" по-силно. Промени в излъчването се наблюдават и в различните сезони – то е най-силно през юли, което не е изненадващо, като се има предвид, че тогава слънчевото греене и ултравиолетовите лъчи са много по-интензивни в сравнение със зимата.

Денонощният ритъм на светенето

Освен това светлината не е еднаква през цялото денонощие. Тя е по-интензивна късно следобед и е съвсем пренебрежима през нощта, когато всички процеси се забавят, за да може тялото да си почине. Този биологичен ритъм отразява обмяната на енергия в тялото и доказва, че биофотоните не са случайни. Те зависят от метаболизма и физиологичния цикъл.

Биофотоните се формират като страничен продукт под въздействието на свободните радикали – силно агресивни кислородни молекули, които се стремят да отнемат електрони от други вещества. Те, от своя страна, активират окислителни реакции. Това става при клетъчното дишане, ключово за мускулната работа, мозъчната функция, растежа, възстановяването и имунната защита. Допълнително и нашата ДНК излъчва светлина.

По-възрастните хора "светят" по-силно

С напредване на годините в клетките се натрупват биохимични увреждания, свободните радикали се образуват в по-големи количества и се увеличава оксидативният стрес. Този процес води до засилване на биофотонната емисия – с други думи, по-възрастните хора буквално "светят" повече.

Биофотонната емисия се открива не само на повърхността на кожата, но и в мозъка, в ДНК, в кръвта и урината. При пушачите интензитетът на излъчването е по-висок, което отразява повишения оксидативен стрес в организма. Раковите клетки излъчват повече ултравиолетова светлина, докато нормалните клетки излъчват предимно инфрачервена светлина.

Изследванията на Фриц-Алберт Поп и неговите последователи отварят врати към нови методи за неинвазивна диагностика. В бъдеще е възможно чрез анализ на биофотонното излъчване да се разкриват ранни признаци на заболявания, да се следи ефективността на лечението и дори да се оценява биологичната възраст на организма, независимо от календарните години.

Какво още разкриват биофотоните за нашето здраве, каква е разликата между половете, както и между боядисаната и естествено бялата коса, може да прочетете в брой 9/2025 на списание "Космос".