Обезщетението за лица с временна заетост в чужбина е гарантирано от европейски регламент

Как десетки милиони от бюджета на НОИ изтичат под формата на обезщетения към хора, усвоили перфектно схема за краткосрочна работа в други държави от Европейския съюз? Каква е схемата, която им осигурява сериозен месечен доход за цяла година, без да работят, намирайки начин да откажат предложенията за работа от бюрата по труда?

"Сиромах човек, жив дявол" - тази мъдрост напълно важи за хората, намерили начин да надхитрят държавата, чиято политика ни поставя на последно място по доходи в ЕС. В бедните и със слабо развита икономика райони, в какъвто все повече се превръща област Благоевград, възможността за стабилна работа и що-годе добри доходи намалява, особено за нискоквалифицираната работна ръка. Мнозина потърсиха по-добър шанс в чужбина, цели семейства станаха гастербайтери, цели села се стопиха. Някои откриха варианта за сезонна работа в чужбина, но на много места ги третираха като бели роби, информира БНР.

И изведнъж се появи шанс да отидат за седмица-две, максимум месец, да работят в друга държава от ЕС и връщайки се у нас, да си осигурят добър месечен доход, по-висок от средната заплата за област Благоевград, за цяла година, без да работят – под формата на обезщетение, гарантирано от европейски регламент.

Процедурата никак не е сложна, а и хората са си изпипали нещата. Връщайки се от кратка работа в чужбина, те първо се регистрират в бюрото по труда. Най-многобройните групи откриваме в Разлог и Гоце Делчев.

За 2023 г. регистрираните безработни са малко над 4000. От тях регистрираните след работа в чужбина са 42% от общия брой новорегистрирани. За сравнение, през 2022 г. броят на регистрираните, завърнали се от чужбина, е 29,5%.

Лицата се връщат предимно от Франция, работили в селското стопанство масово с краткосрочна заетост – 4 до 10 дни, отбелязва пред БНР Йорданка Еринина, директор на Бюрото по труда в Разлог, което обслужва още три общини - Банско, Белица и Якоруда.

Завърналите се най-вече от Франция едва ли са поискали да започнат работа, защото са били сигурни, че ще получат много добри обезщетения от НОИ. И са открили законен начин да откажат предложенията за работа, така че да не загубят правото на обезщетение за следващите 12 месеца.

За 2023 година се оказва, че област Благоевград държи рекорда в страната - 40% /1875 лица/от всички възползвали се от тази схема /4464 лица/, са от нашия район и те вземат най-високите месечни обезщетения - средно 1743 лева. Какви са изискванията на НОИ за отпускане на тези обезщетения и каква е процедурата?

Стажът и доходът на завърналия се от работа в чужбина се проверява през електронна система за обмен на данни с други държави членки на ЕС.

Може да се каже, че хората познават добре своите права, коментира Георги Желев, началник отдел "Краткосрочни обезщетения по договори" в НОИ.

1875 са жителите на Благоевградска област, на които е отпуснато обезщетение по европейски регламенти. Средната стойност от 1743 лева е близка до максималната - 1800 лева, при средна заплата за област Благоевград 1329 лева.

Регистрацията им като безработни в бюрата по труда се прави най-вече с цел да им бъде предложена работа и те да се впишат активно на българския трудов пазар. Оказва се обаче, че всички предложения са неподходящи за тях и те ги отказват аргументирано и с документи, потвърждава експертът от НОИ Георги Желев.

Равносметката: за една година биват източени между 35 и 37 милиона лева от осигурителните ни вноски, и то само за област Благоевград.