До началото на демократичните промени в България всичко в държавата беше под абсолютен и безкомпромисен контрол.

Дори и такова универсално изкуство като музиката беше цензурирано в духа на социализма и навсякъде звучеше само „правилната“ музика. Класическите произведения от Хендел, Бах, Моцарт и цялата плеада гениални композитори бяха подходящи според управляващите и младите хора можеше не само да ги слушат, но и да възпитат своя вкус към класиката и умението да ѝ се наслаждават.

В българското училище се изучаваше и звучеше класическа и популярна музика, преминала през цензурата на партийните специалисти и идеолози. Трудно, почти невъзможно и със съответна безпощадна санкция беше слушането на съвременна западна музика. „Бийтълс“ бяха ерес, упадъчна култура според тогавашните културтрегери.

С идването на демокрацията и музиката се „възроди“ и освободи от всички наложени ограничения. Роди се и чалгата. Първите глътки свобода откриха пътя и на свободата да се създава комерсиална музика, а изкуството да се замени с халтура. Компромисното обяснение беше, че това е естественото развитие на фолклорната ни музика, но скоро пошлите текстове, анадолското звучене и порнографските откровения опровергаха този мит.

Родното училище впрегна всичките си усилия да опази учениците в духовен оазис от комерсията и пошлата еротика на звучащата навън музика. Тази битка продължава и днес. В учебните програми по музика е заложено изучаването на такива произведения на музикалното изкуство, които носят истински естетически потенциал. Ролята на образованието по изкуства за развитие на творческите способности у подрастващите е призната и на европейско ниво.

Песните, танците и музиката съхраняват традициите и народния дух през вековете и за вековете и определят нашата национална идентичност, нашата естетика и култура. Разгорялата се дискусия за възможността хореографията да има място в българското училище и категоричният резултат от мнението на хората това да се случи като профилиращ предмет или професия, е ярко доказателство за желанието да се съхранят българските народни танци.

За съжаление българското училище не може да се пребори и да бъде еталон за формиране на естетически идеал за музика, защото агресивната и креслива, звучаща от радиа, телевизии и от всеки ъгъл, музика определя масовия вкус и масовата култура.  Дори и националните медии попадат във финансовия капан, заложен от някои музикални олигарси и компании, които безконтролно популяризират порнографията, материалното потребление и мутренското поведение като ценност.

И тъй като държавата отделя мизерни средства за култура, за да оцелее, изкуството се подчини изцяло на пазара. Показателен е и последният спор на "Музикаутор" за това каква музика да звучи в националния ефир, който е по-скоро комерсиален, а не спор за качеството на музиката и нейната възпитаваща роля.

Днес децата и учениците са най-потърпевши и ощетени от подценяване ролята на музиката, като част от възпитателния процес чрез намаляване броя на часовете и класовете за изучаването ѝ, намаляването на финансовия стандарт на учениците, изучаващи музика. Това може да се определи като геноцид към младите хора, защото музиката не е само развлечение, а преди всичко тя е пречистване, формиране и възпитание на духа, задача трудна, важна и изключително отговорна към бъдещето.

Вредата, на която са подложени подрастващите, е наистина ужасяваща. Те са поставени в безкритична музикална среда, без филтър за пошлостта, порнографията и натрапчивите опасни послания в тази масова и пищно представяна псевдокултура. В обемния образователен закон на г-жа Милена Дамянова няма нито намек за това как да се извадят децата и учениците от опасната и вредна среда, която деформира традиционните ни ценности – човешки, културни и естетически. Вместо тях масовата култура, респ. чалга културата им внушава като ценност парите, лесният начин на живот, материалните придобивки и свръхпотреблението. Е, а как ще спасим с бездействието си и високия праг на търпимост нашето бъдеще?

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ апелира към Министерство на културата, СЕМ и оторизираните институции да упражнят контрол върху влиянието на псевдокултурата и чалга изкуството, за да противостоим на опорочаването на ценностите ни. Наложително и задължително е да помислим преди всичко за българските деца и ученици и да дадем отпор на лесната печалба и опростачването.