Страната ни беше третата световна сила в бранша преди 1989 година

В деня, в който историческата лунна мисия "Артемис II" приключва с приводняването на капсулата "Орион" в Тихия океан, България обръща поглед към собственото си космическо наследство. Преди 1989 година страната ни е била третият най-голям производител на храна за астронавти в света, отстъпвайки единствено на САЩ и Съветския съюз. Днес родна компания си партнира с учените, за да върне традиционните български ястия в орбита.

Според астрофизика Людмила Филипова, която е съосновател на компания за разработка на космическо меню, на практика всеки продукт може да бъде адаптиран за условията на нулева гравитация.

„Почти всяка храна може да стане космическа“, обяснява Людмила Филипова, чийто екип работи в тясно сътрудничество с Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанска академия. Именно там преди повече от 40 години се ражда първото "Българско космическо меню", използвано по време на проекта "Шипка" през 1979 година.

Днес сред възродените предложения за бъдещите астронавти попадат класическа българска мусака и кускус със сирене.

Защо в Космоса се яде люто?

Специфичните условия извън земната атмосфера променят драстично начина, по който човешкото тяло функционира и възприема вкусовете.

„В Космоса заради микрогравитацията всяка част от тялото страда. Налягането в главата много се повишава - не можеш да дишаш добре, не усещаш вкуса на храната, гади ти се и храненето се превръща в предизвикателство. И именно България дава този принос с разнообразното меню и с пикантния вкус“, разказва Филипова.

Тя допълва, че именно търсенето на силни усещания за рецепторите е причината на борда на "Орион" по време на настоящата мисия "Артемис II" екипажът да разполага с цели пет вида лют сос, както и меню от скариди и тортила.

Американският астронавт Кристина Кох, която е част от екипажа, обиколил Луната, също споделя преди полета: „Това е зелен боб, ние трябва да ядем зеленчуци дори и в Космоса, но не се тревожете, дават ни и макарони със сирене“.

Лиофилизацията пази вкуса на мусаката

Тайната на космическата храна се крие в процес, наречен лиофилизация. Технологията изисква продуктите да бъдат шоково замразени при изключително ниски температури, след което влагата се извлича изцяло във вакуумна среда.

Резултатът е свръхлека храна с изключително дълъг срок на годност, която запазва всичките си хранителни качества, без да се налага добавянето на химикали.

„Не се използват консерванти – всичко се случва благодарение на вакуума и изсушаването“, категорична е Филипова. След като към дехидратирания пакет се добави вода, храната възвръща първоначалната си структура, а космическата мусака става почти неразличима от прясно приготвената на Земята.

В момента българският екип води активни преговори с частни авиокосмически корпорации, които подготвят изграждането на бъдещи лунни бази и пилотирани мисии до Марс, с надеждата родното меню отново да полети сред звездите.

Българската следа към Луната

Връзката на България с лунните мисии не се изчерпва само с кулинарията. Настоящата програма "Артемис", която има за цел да върне хората на лунната повърхност, стъпва върху основите на легендарната "Аполо".

В създаването на гигантската ракета "Сатурн 5", извела Нийл Армстронг към Луната, ключова роля изиграва българският инженер проф. Виден Табаков. Той разработва специални високотемпературни сплави, предпазващи ракетните двигатели от стопяване. Българският принос продължава и до днес – част от камерите, монтирани на най-мощната съвременна ракета SLS (Space Launch System), използвана за мисиите "Артемис", са проектирани от родни инженери.