България спаси две руски банки от европейски санкции
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 1
Дружествата в Москва и Казан са с български собственици
България успя да извади две руски банки с български собственици от новия пакет европейски санкции, одобрен от министрите на външните работи на страните от Европейския съюз в Брюксел, съобщават от БНТ. Дипломатите приеха нови ограничителни мерки срещу руски финансови институции, юридически лица и сектора за електронна търговия в Русия, като същевременно дадоха зелена светлина за рекордно плащане към Украйна от близо 8 милиарда евро.
Кои са спасените банки и какви са аргументите на София
От санкционния списък отпада базираната в Москва руска Първа инвестиционна банка, която няма никаква връзка с едноименната българска финансова институция. Дружеството в руската столица принадлежи на българския „Старком Холдинг“. Втората извадена от ограничителния списък институция е регистрираната в град Казан Инвестиционна кооперативна банка, която е собственост на българския холдинг „Химимпорт“.
Министърът на външните работи Велислава Петрова защити българската позиция с аргумента, че налагането на рестрикции срещу двете дружества би обслужило единствено финансовите интереси на Кремъл.
„Тези банки са българска собственост, собственост на български компании. Те не оперират с финансови средства на хора, които попадат в санкционни списъци. В голяма степен начинът, по който те са структурирани в Руската федерация, не им позволява да изнесат своите инвестиции там. Ако бъдат санкционирани тези банки, единственото, което ще се случи, е, че те ще преминат във владение на руската държава и съответно ще загубят своя актив. Това ще е контрапродуктивно, защото всъщност вместо да има щети и ограничения за руската страна, това ще бъде приход“, заяви Велислава Петрова, цитирана от кореспондента на БНТ в Брюксел Десислава Апостолова.
Колебанията на България за новия заем от 45 милиарда евро
Освен одобрения транш от близо 8 милиарда евро за Киев, тази сряда Европейската комисия ще представи планове за нов мащабен заем за Украйна на стойност 45 милиарда евро за 2027 година. Финансовият пакет ще бъде обсъден от европейските лидери на извънредна среща на върха в края на следващата седмица, но страната ни все още няма еднозначна позиция по него.
Според външния министър София търси баланс между отказа от предоставяне на оръжие и необходимостта да подкрепи българското малцинство на украинска територия.
„За България позицията там се базира на два аспекта. Ние не искаме да продължаваме да даваме военна помощ и смятаме, че трябва да бъде по-силен фокусът върху дипломатическите усилия. От друга страна, ние не можем да абдикираме от помощта за Украйна, защото там имаме най-голямата историческа общност от всяка друга държава членка. Така че за България е важно те да бъдат обезпечени. Ще се намери ли подход, който да даде възможност на тези две съображения да съществуват едновременно, така че да можем да изградим позиция, съчетаваща тези два аспекта, ще видим, защото наистина е важно какъв ще бъде механизмът. Не е сигурно, че механизмът ще бъде същият като при предходния заем. В момента, в който видим какво е предложението, ще изградим позиция“, коментира Велислава Петрова.
Ударите по кораби в Черно море и световната прехрана
По време на заседанието в Брюксел върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността Кая Калас обвини Москва, че е погазила всички международни договори, върху които се крепи европейската архитектура за сигурност. Дипломат номер едно на съюза акцентира върху руските атаки срещу търговски плавателни съдове в Черно море.
„Русия превърна Черно море в най-смъртоносния воден басейн в света. Ударите на Москва по зърновози умишлено заплашват световната продоволствена сигурност. Коридорите на солидарността на ЕС помагат украинското зърно да стигне до пазарите, но пътищата и железопътните линии не могат да превозят същия обем като корабите. Прекратяването на огъня би съхранило животи и би защитило търговията с храни. Украйна предложи прекратяване на огъня, но Русия го отхвърли“, посочи Кая Калас, цитирана от БНТ.
Според върховния представител продължаващата руска военна агресия застрашава пряко и задълбочаването на енергийните връзки между Европа и държавите от Централна Азия и Южен Кавказ.























