Страната ни изпреварва почти всички балкански съседи

България заема престижното второ място в еврозоната по най-ниски лихви за новоотпуснати жилищни кредити, като изпреварва редица свои съседи. Според официалните данни на Европейската централна банка към април 2026 година, средната лихва по новите ипотеки у нас възлиза на едва 2,45 процента. По-изгодни условия в целия валутен съюз предлага единствено Малта, където равнището е 2,08 процента, докато високите разходи за финансиране в други европейски държави продължават да охлаждат пазара на недвижими имоти, предава БГНЕС.

Сравнение с Балканите и Европа

Статистиката на Европейската централна банка показва, че страната ни оставя далеч зад себе си икономики като Испания с 2,80 процента, Португалия с ,85 процента и Хърватия с 2,95 процента. Словения отчита нива от 2,99 процента, а в Гърция средната лихва достига 3,32 процента. Разликата между българския пазар и средното равнище за еврозоната, което е 3,43 процента, е почти един процентен пункт.

Тази разлика става още по-осезаема при съпоставка с големите икономики на Стария континент. В Германия новите жилищни заеми се отпускат при средна лихва от 3,84 процента, а в балтийските държави ипотеките вече надхвърлят прага от 4 процента. На практика, ако едно българско семейство финансира покупка на имот с жилищен кредит от 200 000 евро за срок от 20 години, по-ниската лихва му спестява десетки хиляди евро разходи за обслужване спрямо купувачите в Централна и Северна Европа.

Зад кулисите на банковия пазар

Зад изключително достъпните нива на ипотечното кредитиране у нас стоят няколко основни фактора. На първо място е силната конкуренция между търговските банки, които се борят агресивно за всеки нов клиент. Финансовата система в страната се характеризира с много висока ликвидност и огромен обем от депозити на граждани и фирми, които търсят сигурна реализация. Именно това изобилие от свободен ресурс позволява на банковите институции да поддържат ниски маржове и да предложат изгодни условия.

Регионалният контекст потвърждава стабилната позиция на българските кредитополучатели. Хърватия, която се присъедини към еврозоната през 2023 година, поддържа средна лихва от 2,95 процента, което показва, че условията у нас остават по-добри от тези на преките ни конкуренти на Балканите.

Рисковете от прекалено достъпния кредит

Евтиният ресурс обаче има и своята икономическа цена, която крие рискове. Ниските лихви изкуствено увеличават покупателната способност на домакинствата и се явяват един от основните двигатели за непрекъснатото поскъпване на жилищата в големите градове. Високото търсене се запазва дори при рекордни пазарни цени на имотите, тъй като купувачите лесно получават достъп до банково финансиране.

От макроикономическа гледна точка ситуацията е двупосочна. От една страна, евтините ипотеки стимулират строителния сектор, инвестициите и общото потребление, което оказва сериозна подкрепа за икономическия растеж на страната. От друга страна обаче, те ускоряват натрупването на задължения от страна на домакинствата и могат да допринесат за появата на имотен балон, ако предлагането на нови жилища не успее да навакса темпото на търсенето. Поддържането на баланс между достъпните пари и устойчивия ръст на цените ще бъде ключово изпитание за институциите и банковия сектор през следващите години.