Към 15 юни усвоените европейски средства в България прехвърлят 14 млрд. лева, съобщава Институтът за пазарна икономика

Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 година.

Най-много от тях са в София – над 4 млрд. лева. Следват областите Пловдив (близо 1 млрд. лв.) Благоевград (800 млн. лв.) и Бургас (750 млн. лв.). Като абсолютна сума пък най-малко са усвоените фондове в областите Перник, Търговище и Кюстендил (по около 130 млн. лв.).

По-големият размер на похарчените еврофондове отразява най-вече наличието на проекти в инфраструктурата – столичното метро, пътища и магистрали, водни цикли и т.н., които по своята същност изискват повече средства.

Най-големите областни проекти включват изграждане и подобрение в:

• Градски транспорт – в столицата (основно метрото, изплатените средства за което вече надхвърлят 750 млн. лв.), Бургас, Варна, Русе, Враца;

• Магистрали и пътища – Благоевград (АМ “Струма”), столицата (АМ “Калотина-София”), Смолян (“Михалково-граница” и “Смолян-Стойките-Широка лъка”);

• Водни цикли и ВиК – Плевен, Добрич, Пловдив, Враца, Ямбол;

• Третиране на битови отпадъци – столицата, Варна, Пазарджик, Благоевград;

• Училищна инфраструктура – столицата, Бургас, Хасково, Видин, Варна;

• Градска среда – Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново.

Изплатените средства достигат средно 2010 лева на човек от населението – отново най-много в столицата (3578 лв.), следвана от областите Габрово (3331 лв.), Благоевград (2641 лв.) и Враца (2522 лв.).

При средни за страната 2010 лв. на човек от населението шест общини са получили над 5 хиляди лв. – Добрич (град), Свиленград, Костинброд, Приморско, Бяла (Варна) и Созопол. Половината от българските общини са успели да усвоят под хиляда лева на човек, като най-малко са изплатените средства в Дулово, Хитрино, Добричка община и Братя Даскалови – под 200 лв. на човек от населението.

В по-малките общини със сравнително ограничен административен капацитет усвояването е по-малко. Данните за 2021 г. обаче отново показват, че усвояването на европейски фондове не допринася за сближаването на отделните региони. Нещо повече – проектите често отместват фокуса на администрацията от развиване на бизнес средата и привличане на инвестиции, които дългосрочно да повишат местния стандарт на живот, към подобряване на градската среда с невинаги ясна полза и дългосрочна устойчивост – изграждане на стадиони, градинки и транспорт. Това още веднъж показва нуждата от фискална децентрализация, посочват от института.