Диспропорцията в цените крие рискове както за испанския, така и за българския енергиен модел

В последната седмица европейският енергиен пазар демонстрира забележителни контрасти, които поставят важни въпроси за бъдещето на електроенергийните системи. Докато българските потребители плащаха между 78 и 114 евро за мегаватчас на борсата, испанците се радваха на цени между 2 и 20 евро – разлика, която достига до 50 пъти в определени моменти.

Данните от Българската независима енергийна борса показват, че през изминалите седмици цените варираха значително, като в някои пикови часове достигнаха дори 180 евро за мегаватчас. Причините за това включват повишено потребление, скъпа енергия на свободния пазар и ограничени мощности в определени часове.

„Регулираната цена на тока е най-доброто нещо, което могат да получат потребителите. Държавата ще гарантира устойчиво ниски цени на тока на територията на цяла Европа," заяви министърът на енергетиката Жечо Станков.

Испанският модел – евтин ток, висока цена

Ситуацията в Испания е коренно различна. Цените на електроенергията за ден напред се сринаха почти до нулата – под 10 евро за мегаватчас, а в определени часове дори под 3 евро. Това безпрецедентно понижение се дължи на рекордното производство от слънчеви и вятърни централи, което създаде свръхпредлагане на пазара.

Но ниските цени скриват сериозни рискове. На 28 април Испания преживя мащабен срив на електроенергийната система, който остави без ток 50 милиона души и нанесе щети на икономиката за близо 400 милиона евро.

„Ясно е, че испанската електроенергийна система аварира и показа силна уязвимост, и ясно демонстрира нуждата от инвестиции и правилно планиране," коментира Фернандо Гарсия, анализатор в RBC Capital Markets.

Специалистите от Bloomberg допълват: „Излишъкът от слънчева енергия може да е допринесъл за инцидента. През последните месеци Испания отчете безпрецедентен брой часове с отрицателни цени на електроенергията, тъй като в мрежата се вкарва все повече слънчева и вятърна енергия."

Българският модел – скъпо на едро, евтино за домакинствата

Въпреки относително високите борсови цени, българските домакинства продължават да ползват едни от най-ниските цени за електроенергия в Европейския съюз. Това се дължи на регулирания пазар и специалния компенсаторен фонд, който поема част от тежестта на пазарните колебания.

За разлика от домакинствата обаче, бизнесът и индустрията в страната усещат пълната тежест на пазарната волатилност. Това създава дисбаланс, който може да се окаже проблематичен в дългосрочен план.

„Колкото повече се отлага либерализацията на пазара на електроенергия, толкова повече мощности ще се изградят на територията на България," сподели министър Станков, подчертавайки нуждата от технологична неутралност и разнообразие на източниците.

Уроците от испанския срив

Испанският случай е важен урок за България и останалите европейски страни, които се стремят към повече възобновяема енергия. Рязкото понижаване на цените, макар и привлекателно за потребителите, може да създаде сериозни проблеми за енергийната сигурност.

Липсата на достатъчно батерии за съхранение и добра мрежова инфраструктура прави системите, базирани предимно на възобновяеми източници, уязвими при резки промени в метеорологичните условия. Същевременно, прекалено ниските цени могат да обезкуражат бъдещите инвестиции, които са необходими за стабилност и устойчивост.

Българската енергийна политика се стреми да балансира между достъпността за домакинствата и устойчивостта за бизнеса. Този баланс е труден за постигане, но случаят с Испания показва, че резките промени в модела могат да имат непредвидими и скъпи последици.