Кой защитава данните на българите, живеещи в ЕС?

Български гражданин, живеещ в чужбина, сигнализира до редакцията на Dunavmost.com за предполагаема измама с личните му данни, свързана със социалното осигуряване и инвалидна пенсия в държава от Европейския съюз.

В писмо до редакцията, Борис Манчев твърди, че през 2014 г. са били подадени документи за инвалидна пенсия от негово име, въпреки че не е живял постоянно в съответната държава от 2002 г. насам.

"През 2017 г. разбрах за тази измама в португалската социална служба (Segurança Social) за инвалидни пенсии. Документите са били подадени през 2014 година с предложение за инвалидна пенсия в две държави от ЕС", посочва Манчев в писмото си.

Според него, въпреки многократните му сигнали до институциите в съответната държава, включително до главния прокурор и омбудсмана, проблемът остава нерешен. Той твърди, че до 2014 г. е бил "редовен във всички институции", но впоследствие е станал жертва на злоупотреба с личните му данни.

Опасения за правата на българите в ЕС

В писмото си, Манчев поставя по-широкия въпрос за защитата на личните данни на българските граждани, живеещи в чужбина, особено тези, които са в държави от ЕС повече от пет години.

"Задава ли си някой въпроса, че един ден като се приберем в България, може да ни направят длъжници или да ни спират пенсията по инвалидност, тъй като не съществуваме в електронната система на ЕС?", пита той.

Разочарование от българските институции

Манчев изразява недоволство от реакцията на българските институции, включително посолството и омбудсмана, към които се е обръщал без резултат.

"Може да съм в заблуда, но имам чувството, че Външното министерство на Република България играе продажна роля при защитата на лични данни и достойнството на български граждани в чужбина", заявява Манчев. Според него, проблемът се дължи на "липса на оформени специални служби с обучени служители в посолствата".

Какви са правата на българите в ЕС?

Според Общия регламент на ЕС за защита на данните (GDPR), българските граждани имат право на защита на личните си данни във всички държави-членки. Регламентът дава възможност за подаване на жалби при злоупотреби и изисква изрично съгласие за обработка на чувствителна информация, като здравни данни.

Въпреки това, практическото прилагане на тези права понякога се оказва трудно, особено при сложни трансгранични случаи като този, описан от Манчев.