Бившият министър прехвърля отговорността за Борислав Сарафов на изпълнителната власт

Бившият правосъден министър Атанас Славов използва телевизионния ефир, за да призове настоящия министър Андрей Янкулов да се намеси директно в съдебната власт. Според представителя на "Да, България" изпълнителната власт трябва да поеме инициативата за смяна на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, предвид продължаващата пасивност на Висшия съдебен съвет.

Институционален натиск вместо реформа

Славов аргументира позицията си с факта, че мандатът на Сарафов е изтекъл още през юли миналата година. "Андрей Янкулов трябва да предложи кандидат за и.ф. главен прокурор. Това е негово правомощие по силата на Конституцията и закона", заяви Атанас Славов, цитиран от NOVA.

Той припомни бързината, с която прокурорската колегия избра Сарафов след отстраняването на Иван Гешев, като подчерта, че тогава не е дадена възможност на правосъдния министър да реагира. Сегашният призив обаче разкрива по-дълбок структурен проблем – опитът системните дефекти във ВСС да се решават чрез директен политически натиск върху служебния кабинет, което крие рискове за независимостта на магистратите.

Удобната амнезия за провала на службите

Особено впечатление прави позицията на депутата относно скандала с вече бившия вицепремиер Стоил Цицелков, който трябваше да отговаря за честността на предстоящите избори. Вместо да зададе логичния въпрос как човек с наказателна присъда изобщо е преминал през ситата на службите за сигурност, Славов избра да похвали правителството.

"Има един висок стандарт, който се налага от служебното правителство и това беше правилно решение", коментира народният представител, акцентирайки единствено върху бързо приетата оставка. Този прочит на събитията представлява класически политически маньовър, който отклонява общественото внимание от срива в кадровия подбор на най-високо държавно ниво.

"Като си имал наказателна присъда, добре е да не се кандидатираш на висши публични длъжности", добави лаконично Атанас Славов, прехвърляйки моралната отговорност изцяло върху самия Цицелков, а не върху институциите, които безкритично са легитимирали неговото назначаване.