Служебният правосъден министър разби пропагандата около казуса с бившия подуправител на БНБ

Служебният заместник министър-председател и министър на правосъдието Андрей Янкулов разби на пух и прах политическите спекулации около легитимността на служебния премиер Андрей Гюров. В своя остра позиция той категорично отхвърли тиражираните твърдения, че Съдът на Европейския съюз (СЕС) е потвърдил законността на отстраняването на Гюров като подуправител на Българската народна банка (БНБ) през 2024 година. Янкулов определи интерпретациите на сложния юридически текст като откровен скеч и ги определи за "пълно скъсване с действителността".

Процедурен произвол без право на защита

Конфликтът води началото си от лятото на 2024 година, когато централната банка отстрани Гюров въз основа на акт на вече закритата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Причината за "несъвместимостта" тогава се оказа притежанието на скромните 2% дял в дружество, чиято номинална стойност е била едва 100 лева, както и участието му в две сдружения с нестопанска цел.

Според правосъдния министър ръководството на БНБ е действало като "гумен печат", преповтаряйки заключенията на антикорупционния орган без грам самостоятелна преценка.

"УС на БНБ взема своето решение по-малко от месец след решението на КПК за установяване на несъвместимост в хипотеза на автоматизъм и преповтаряне на заключението, без да изпълни никаква адекватна за произнасянето по толкова важен въпрос процедура", подчерта Андрей Янкулов, допълвайки, че на Гюров е било категорично отказано изрично поисканото право на защита.

Янкулов не спести критиките си и към самата КПК, наричайки я структура, произвеждала предимно "шум и разочарование", която е прилагала закона подчертано избирателно.

Истината за европейското становище

През последните дни определени политически лидери се опитаха да използват публикуваното заключение на генералния адвокат на СЕС по преюдициалното дело C-611/24, за да атакуват легитимността на настоящия премиер. Тяхната опорка стъпи върху извадения от контекст факт, че според документа националният Закон за БНБ сам по себе си не противоречи на европейското право.

Янкулов обаче изобличи умишлено премълчаната същина на становището. Европейският магистрат изрично подчертава, че правото на ЕС не допуска национална банка да уволнява свой ръководен кадър чрез сляпо и автоматично възприемане на констатации от външен орган. БНБ е била длъжна да извърши собствен независим анализ, да събере доказателства и да гарантира пълноценно право на защита – стандарти, които българската институция е погазила.

"Надявам се последващият текст да не затруднява така тежко горепосочените интерпретатори като заключението на генералния адвокат, пропагандно произведен набързо почти в национален герой от определени политически лидери заради неща, които не е казвал", заяви остро министърът. Независими правни експерти у нас също потвърждават, че притежаването на символичен дял, който не носи контрол върху фирмата, трудно може да създаде реален конфликт на интереси, застрашаващ независимостта на централната банка.

Тихият ход на централната банка

Докато политическата буря набираше сила, в публичното пространство изплува и друг ключов детайл, разкриващ сериозните притеснения по високите етажи на БНБ от предстоящия окончателен шамар в Люксембург. Малко преди генералният адвокат да обяви своето заключение, ръководството на централната банка е направило опит тихомълком да осуети произнасянето на Съда на ЕС.

Институцията е изпратила искане до Върховния административен съд (ВАС) делото по жалбата на Андрей Гюров да бъде изцяло прекратено и закрито без решение. Според анализатори, този безпрецедентен ход подсилва тезата на Янкулов, че уволнението е било целенасочена институционална атака, чиито юридически аргументи издишат при сблъсъка с европейските стандарти за независимост.

В крайна сметка българският парламент окончателно констатира, че правомощията на Гюров като подуправител са се прекратили автоматично с назначаването му за служебен министър-председател, без да е необходимо тепърва да се гласува негова оставка, което слага точка на споровете около настоящата му легитимност начело на изпълнителната власт.