Проучване на "Алфа Рисърч" показва ръст от три процентни пункта спрямо май

Стабилизиране на подкрепата за присъединяването към еврозоната регистрира ново национално проучване на агенция "Алфа Рисърч". При гражданите съотношението е 49,2% "за" срещу 45,8% "против", което представлява ръст от три процентни пункта спрямо май. Бизнесът запазва устойчиво високи положителни нагласи - 69% срещу 30% отрицателни мнения.

Проучването е проведено в периода 8-22 юли по поръчка на Министерството на финансите. Анкетирани са 1200 граждани над 16-годишна възраст и 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса.

Оптимизъм за дългосрочните ефекти

Основните притеснения сред българските граждани продължават да се съсредоточават върху краткосрочните ефекти, непосредствено след въвеждането на еврото. Оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус - 47% негативни срещу 39% позитивни мнения.

Що се отнася до дългосрочните ефекти, и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите - 65% срещу 22%.

"За мен са важни няколко аспекта от проучването. Първо, имаме рязко повишаване на информираността на гражданите и на бизнеса," коментира заместник-министърът на финансите Методи Методиев.

Прагматични очаквания за ползите

По отношение на конкретните очаквани позитиви преобладават прагматичните и рационални виждания. На първо място е удобството при пътуване и разплащане в чужбина - 59%, следвано от улеснената търговия с другите европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, затвърждаване на европейската принадлежност.

Тези рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в голяма степен на социалния профил на поддръжниците на еврото - хора с по-високо образование, заети в модерни индустрии, професионалисти от големите градове, добре информирани за реалните икономически процеси.

Опасения от спекула с цените

Най-тревожната тенденция, която проучването регистрира, е значителният ръст на хората, които се опасяват от спекула и изкуствено завишаване на цените - 71%. Това е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото, което означава, че безпокойството е обхванало широки социални групи.

В тази светлина е налице риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата.

Първи опит с двойното обозначение

Макар двойното обозначаване на цените в лева и евро да е въведено масово сравнително отскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него. 90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни стоки, 38-40% в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% в магазини за облекло и обувки.

Първите съприкосновения логично предизвикват противоречиви оценки. Самооценките на хората се разделят на две почти равни части - 34% твърдят, че двойното обозначение ги улеснява и започват да свикват, докато 36% признават, че по-скоро ги обърква.

Доверие в институциите

Оценките на бизнеса за способностите на българските държавни и частни институции да се справят с подготовката за въвеждане на еврото са позитивно изключение от перманентната криза на институционално доверие в България.

БНБ продължава да бъде институцията с най-високо доверие сред бизнеса - 91% са уверени, че тя ще се справи успешно. 88% позитивни мнения получават търговските банки, а висок кредит на доверие се регистрира и по отношение на Министерството на финансите - 70% и НАП - 66%.

Единствените две институции с негативни оценки от страна на бизнеса са КЗК - 30% вярват в способността им да се справят срещу 54% които не вярват, и КЗП - 34% срещу 56%.

Информираност нараства рязко

Проучването регистрира рязко нарастване на самооценките на гражданите за степента на информираност относно въвеждането на еврото - от 39% през май на 50,5% през юли. Делът на запознатите вече взема превес над незапознатите.

При предприемачите информираността и активното търсене продължават да бъдат доста по-високи от тези при широката общественост - 82,6%.

Основните канали, по които информационната кампания е достигнала до гражданите, са телевизията - 72%, интернет сайтовете - 30%, социалните мрежи - 21% и брошури и листовки - 7%. Едва 18% никъде не са срещали информация за еврото.