Българите в чужбина са най-големите инвеститори в България

През тази седмица - която след мъничко си отива - с Велизар Шаламанов бяхме в Брюксел, където имахме страхотна среща с хората от "Да, България!" там. Излетяхме в четвъртък сутринта до Айндховен с полета на "WizzAir", а в петък се прибрахме с "Ryanair" от Шарлероа.

Няма какво да се лъжем - в голямата си част тези полети са пълни с българи, които вършат тежката и мръсна работа не само в Нидерландия и Белгия, но и в редица други страни в Западна Европа.

Също няма какво да се лъжем - ние често иронизираме тези хора, склонни сме да се присмеем на невежеството им и да ги подиграем за това, че ръкопляскат, когато самолета докосне пистата.

Има нещо обаче, за което изобщо не трябва да се лъжем. ТОВА СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ИНВЕСТИТОРИ В СТРАНАТА НИ.

Бачкаторите по строежите и миячите на подове, общите работници и клетниците, които работят в птицефермите. Слугите, гледачите, берачите, блъскащите нощна смяна след нощна смяна, тези с някакви документи и тези без никакви документи - това са хората, които вкарват най-много пари в българската икономика в момента.

С известни изключения - студентите, младите романтични двойки, мен и Шаламанов - евтините полети не са пълни с оптимисти. Евтините полети са пълни с хора, които са избрали да се справят с живота по един адски труден начин, просто защото собствената им страна не им дава никакви възможности за каквото и да е справяне.

Тези хора търпят ужасни лишения и трудности, за да хранят. Да хранят децата си, вярвайки в по-доброто им бъдеще. Да хранят родителите си, опитвайки се да им осигурят поне някакво достойнство. Да хранят тези, на които сегашната ни държава не е дала възможност да се изхранват сами.

Тези хора - на които се подиграваме, че ръкопляскат при кацане - също имат право на България. И не просто имат право, ами без техните изкарани с много и ужасен труд пари, сигурно половината страна ще рухне.

Свободният пазар на труда позволява на всеки да търси възможности за себе си в целия Европейски съюз. Но - да ви призная - ужасно тъжно е да сме страна с такива дадености и хората да не намират каквито и да е шансове тук. Та ние не сме като Ирландия, където хората зловещо са гладували. Затова отиват в Щатите и буквално построяват тази велика страна, която празнува на днешния 4-ти юли.

Вярвам, че идва управление, което ще уважава всеки един принос. Но най-вече ще създаде условия всички първо да търсят възможности ТУК.

И нека уважаваме всички, които принасят на страната ни. Без значение дали ръкопляскат при кацането на самолета.

Сигурно е късен час за подобен статус, но вярвам, че никога не е късно за подобен статус.

Мартин Димитров