Климатични промени и вредители унищожават горите

Над 4 000 декара елови гори в района на Смолян са засегнати от мащабно изсъхване тази пролет заради рекордното засушаване през изминалата година и последвалата инвазия на вредители, съобщават от bTV Новините. Екологичният проблем създава сериозен риск от възникване на горски пожари в Родопите, а лесовъдите са изправени пред логистично предизвикателство поради изключително сложния и стръмен скалист терен, който възпрепятства навременната санитарна сеч.

Жега и корояди нападат дърветата

През тази пролет традиционният за Родопите дървесен вид видимо съхне, като по склоновете около Смолян се появяват все повече кафяво-червени оттенъци. Директорът на „ДГС - Смолян“ инж. Димо Янчев посочи, че пострадалите дървета се разпознават веднага по ярката промяна в цвета.

Според експертите основната причина за бедствието е климатична. Лятото на 2025 година е останало в историята като едно от най-сухите, което е довело до сериозни аномалии. Директорът на „Лесозащитна станция - Пловдив“ инж. Пенчо Дерменджиев обясни, че се наблюдава изменение на нормите на годишната температура с близо 1,2 градуса по Целзий.

Физически отслабените от жегата дървета стават лесна мишена за биологични атаки. При извършените теренни проверки специалистите са установили наличието на три основни стъблени вредителя — два вида елови корояда и синя бронзовка. Веднъж изсъхнала, елата не може да се възстанови по естествен път.

Трудният терен пречи на санитарните сечи

В момента лесовъди извършват интензивни огледи в еловите масиви покрай пътя за родопското село Мугла, за да определят точните граници на засегнатите зони. Теренът обаче поставя експертите в почти невъзможна ситуация. Старши лесничеят в „ДГС - Смолян“ инж. Кадир Кропов описа обстановката на място:

„Теренът е изключително стръмен. Почвата е изключително бедна. Почти няма такава – дърветата се намират върху самите скали.“

За да се спре разпространението на вредителите, има само два ефективни метода — незабавно премахване на поразената дървесина или поставяне на феромонни капани. Инж. Димо Янчев предупреди, че поради липсата на достъп много от площите в Родопите вероятно ще останат неотсечени и неусвоени. По думите му реакцията трябва да бъде изключително бърза, като изсъхналите дървета трябва да се изнесат от гората веднага след като насекомите приключат процеса си на размножаване.

Риск от пожари и исторически пикове

Натрупаната суха маса в гората крие огромна опасност от сериозни огнени бедствия през летните месеци. Инж. Пенчо Дерменджиев подчерта, че извеждането на сухите дървета извън горските територии е приоритет за лесовъдите навсякъде, където теренът го позволява. Макар през тази пролет да има обилни валежи, водата бързо се оттича по стръмните дерета и не може да напои върхарите. За правилното хидратиране на елата е необходима стабилна снежна покривка, каквато през изминалата зима почти не се е задържала.

Статистиката на лесозащитната станция показва, че от общо 4 000 засегнати декара, близо 3 000 декара са в начален стадий на съхнене (между 1% и 5%), докато при 900 декара процесът е обхванал между 10% и 15% от дърветата.

Въпреки тревожните мащаби, експертите припомнят, че ситуацията все още е далеч от екологичната криза отпреди четири десетилетия. През 1987–1988 година е регистриран историческият пик на съхнене на елата в България, когато засегнатите площи са достигнали 71 000 декара. Положителната новина към момента е, че за разлика от тогавашния период, сега не се наблюдава изсъхване на млади дръвчета и подрастъци, което дава надежда за естественото възобновяване на родопската гора.