По данни на образователното министерство, близо 3300 ученици са спрели образованието си през миналата учебна година.

Преди 3 години 12,5% от учениците са излезли от системата, а миналата година отпадналите са били дори повече.

Най-много са в областите Сливен, Пазарджик, Пловдив и София-град.

Дали българското училище и мотивацията на възпитаниците му ще стигне крайната цел - 11% отпаднали от образованието до 2020-та година - е нещо, което нито министерството, нито неправителствените организации могат да обещаят.

Още в първи - втори клас, децата в един от летните центрове не си и помислят да пренебрегнат училището, нищо, че е ваканция.

„Лятото е дълго и ще забравяме нещата, затова идваме тук, да не ги забравяме”, обясни Йована.  

„Не ме плаши, че много се учи в училище, майка ми говори руски език и аз искам да говоря руски език”, категорична е Ванеса, която на есен ще е първи клас.

От другата страна на образователната система е Илия Ванов, който отдавна не си и помисля да довърши училището. Той е завършил седми клас. Научил се е да си пише името, но е бил калпазанин.

„Правих бели”, разказа той.

Според експертите, най-често децата спират да ходят на училище заради бедност.

Родителите им нямат пари за дрехи, тетрадки, храна.

 „22 000 са децата, които не са в образователната система, никога не са прекрачвали  училищния праг”, заяви Мария Янкова от „Уницеф”.

Невъзможността да се посети училище води до редица неудачи в живота.

” Аз съм станал клошар, изкарвам по 5-10 лева, разказа Илия. И четирите му деца обаче ходят на училище. „Учителите ги хвалят, че са добри”, изтъкна Илия.

Миналата година най-много деца са спрели да ходят на училище в пети клас.

Най-рисков е прогимназиалният период - между 12 и 15-годишна възраст.

Който не успее да го премине, остава от едната страна на образователната система и разчита на късмет, а Илия разчита Господ да му помага.