Офанзивата на държавата да превземе руснеския военен завод „Дунарит“ беше много актулана тема преди година.

В последните месеци темата заглъхна и всичко изглеждаше приключило. Само на повърхността обаче. Войната за контрола над „Дунарит“ продължава с пълна сила, пише Студия Трансмедия.

Преди година министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че държавата ще „спасява“ русенския военен завод като стане негов кредитор, а срещу дълга –  негов собственик. В изпълнение на визията на министъра Държаваната консолидационна компания (ДКК) застана накрая на сложна плетеница от цесии.

Предисторията

Кризата с КТБ заварва военния завод като един от големите кредитополучатели от банката. По време на квестурата в КТБ „Дунарит“ и фирми на Миролио склюват серия от цесии. Миролио продава свои вземания от КТБ – депозити и пари по разплащателни сметки, а военният завод покрива с тях част от кредитите си. Общата сума е малко над 22 млн. евро и около 2 млн. долара. Срещу тези вземания на Миролио от „Дунарит“ военният завод е вписан като залог.

През 2015 г. обаче Миролио направи пакетна сделка с Делян Пеевски. С нея чрез различни фирми – пряко притежавани и контролирани непряко, Пеевски изкупи дела от 7% на Миролио в „Булгартабак“ и неговото 50% участие в „Техномаркет“. По същото време Миролио продаде и вземането си от „Дунарит“.  Купувач по тази сделка е „Виафот Инвестмънт България“. Компанията няма пряка връзка с Пеевски, но множество косвени белези сочат, че именно ДПС депутатът е крайният ползвател на правата над нея, скрит за офшорка от Британските Вирджински острови.

Близо 2 години „Виафот Инвестмънт България“ се опитваше да се впише като кредитор на „Дунарит“. Това би означавало особеният залог на военния завод да бъде прехвърлен в полза на офшорката. Опитите на „Виафот Инвестмънт България“ обаче се провалиха след няколко съдебни битки.

Там, където опитите на контролираната от Пеевски офшорка се провалиха се появи държавата.

В края на август 2017 г. в Търговския регистър е заявен за вписване нов заложен кредитор на „Дунарит“. Това е ДКК. Забележителнто е как вземането на ДКК от „Дунарит“ е стигнало до държавната компания. Това е зашеметяваща обиколка, която включва контролирана от Пеевски компания „Виафот Инвестмънт България“, номиналния й собственик – офшорката “Виафот лимитед” от Британските Вирджински острови, българската фирма „Дипи“, синдиците на КТБ и накрая ДКК. От документите в ТР се вижда, че всички тези фирми по веригата са си препродали цесията между Миролио и Пеевски.

Веднага след като дългът на „Дуанрит“ се озовава в ДКК от руснеския завод плащат по сметките на ДКК 22 176 000 евро, 1 774 724 щатски долара и 400 000 лв., с които смятат дълга за изплатен.

Делото

Въпреки плащането ДКК не изявила готовност за заличаване на обезпечението, твърдейки, че дългът не е погасен изцяло. „Дунарит“ завежда дело, с което иска да се установи, че не дължи сумата от 27 720 евро, представляваща част от дължимата за периода 01.01.2015 г. – 30.08.2017 г. лихва върху главницата в евро, както и сумата от 2 218,41 щ.д., представляваща част от дължимата за същия период лихва върху главницата в щатски долари.

От материалите по делто става ясно, че ДКК е осчетоводила получените преводи, като сумата от 432 000 лв. е осчетоводена за погасяване на задълженията за главница и лихва в лева, а останалите задължения (за главница и лихва в евро и щатски долари) счетоводно продължават да се третират като непогасени.

Платените близо 50 000 000 лв. обаче били осчетоводени като задължение към „Дунарит“, а не като погасен дълг. В хода на делото страните спорят за валутите, в които са наредени плащанията, за превалутирането и т.н.

В крайна сметка съдът приема, че „е налице съгласие за приемане на различната престация относно главницата и то е изразено конклудентно – като са направени възражения само срещу „грешните изчисления“, довели до „разминаване“ в размера на лихвата (тези възражения са извършени след осчетоводяването и поради това те, а не начинът на осчетоводяване, сочат на действителната воля на страните).“

Изводите на съда сочат, че „тъй като даването вместо изпълнение е договор, то той поражда последиците си с постигането на съгласие и последващите изявления, в случая – обективирани в отговора и в хода на настоящия процес, не са от естество да отменят вече настъпилия погасителен ефект. Нещо повече, позоваването на право да не се приеме престацията и задържането й едновременно с това (и то в значителен размер – близо 50 000 000 лв.) съставлява злоупотреба по смисъла на чл. 289 ТЗ и последиците му не следва да се зачитат.“

Решение

В крайна сметка Софийският градски съд отхвърля претенциите на „Дунарит“ за установяване на недължимост на 27 720 евро и 2 218,41 щатски долара. Това решение обаче не е окончателно и подлежи на протест.

В конкретния епизод от войната за контрола над „Дунарит“ обаче това решение не е най-важното. То е само показателно, че държавата продължава да има апетит към военния завод. Защото при погасен дълг от близо 55 000 000 млн. лв. е меко казано странно осчетоводяването му като „задължение“ към изплатилия своя дълг, а не като погасяване на задължението му.