В държавата на най-добрия политик сред футболистите и най-добрия футболист сред политиците

Да изневеря на себе си и да коментирам нещо, от което отдавна не разбирам

Става дума за българския футбол. Един приятел омерзен от случващото се във футбола и държавата, ми написа:

"Проблемът не е в ясен, проблемът е ясен - каквато ни държавата, такъв е и футболът."

Да, съгласен съм. Корупцията, двойните стандарти, продажността на определени съдии, системното лансиране на един отбор, превърнаха футбола ни в блато, в трресавище, в нагла имитация на състезание и в абсолютна порнография.

И не може да бъде другояче в държавата ни.

В държавата на най-добрия политик сред футболистите и най-добрия футболист сред политиците.

Всичко е уредено, всичко е за олигарха, всичко е за властника във футбола ни, всичко е предварително известно. Останалите си играйкат. Или това статукво ги макча безпощадно, или те стават подизпълнители на олигарха и неговия бизнес проект.

Наистина – каквато ни е държавата, такъв ни е и футболът. И обратното е вярно.

И за държавата, и за футбола идват неизбежно дни, когато трябва да се сверят часовниците в Европа. И там сме последни. Системно ни бият, както казват в Перник, като маче от дирек.

И забележете – по още нещо си приличат като две капки вода държавата и футболът ни.

Знаете ли какво е това?

Че и за двете, и в двете властта е неизменна десет години – тя се държи от един-единствен човек – в държавата е премиерът, във футбола е олигархът.

И за двете, и в двете последното десетилетие е загубено, пропиляно, профукано и лишаващо ги от бъдеще.

Николай Слатински