В село Дончево през 2011 година жп гарата е ремонтирана основно за 200 хиляди лева.

Година по-късно обаче тя е заключена, а БДЖ я превръща в спирка. Местните жители се опитват да спасят сградата.

Със "Закона за разширение мрежата на Българските държавни железници" от 26 февруари 1897 г. на българското правителство се възлага да построи железопътно отклонение за Добрич на първата у нас жп линия Русе – Варна, предава Bulgaria ON AIR. Участъкът е разделен на две, целта - да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори.

Дни преди България да бъде провъзгласена за независима държава се провежда търг, а строителството на железницата е възложено на предприятието "Георго Попов и Сие" за 4 975 000 златни лева. След 2,9 г. линията стига до Добрич. Така по трасето се появява и гара Дончево.

"Бай Ради е 16-и набор, той е бил тук и се е ръкувал с Царя. Натам има кантон, след 2 км също, но ги разрушиха", споделя кметът на Дончево Паун Станчев.

Макар да е на повече от 100 години, гара Дончево изглежда добре, причината: основен ремонт ѝ е направен през 2011 година.

"Сградата беше ремонтирана по проект на ЕС "Красива България" и около две години след това стана спирка и приключиха нещата", с огорчение разказва кметът.

Според местни жители ремонтът е бил козметичен.

"20 хил. лв. дадоха за мазане на тоалетните, всичко се рони. Гарата тече отпред при дъждове, а на покрива уж щяха да слагат нови цигли – няма такива! Вземаха си паричките и туй то!, не скрива разочарованието си Георги Иванов.

Само година след ремонта, БДЖ слага катинар на сградата, превръща гарата в спирка и оттегля служителите. Пътници обаче не липсват. В условията на пандемия те предпочитат да пътуват до града с влака, а не с претъпканите микробуси. СНХ 3 – Петя Великова 17:30

"По удобно ми е, защото имам 97-годишна майка, трябва за лекарства да пътувам, да се грижа за нея", сподели Петя Великова.

Когато затварят гарата, прозорците на чакалнята са изпочупени, а клошари се опитват да палят огън в нея. Кметствотоне е собственик на сградата и няма възможност да я стопанисва. Местните хора са категорични, че гарата трябва да остане и да се ползва, дори и с друга цел.

"Може да бъде някакъв клуб например, тук живеят много стари хора, да играят шах, кръстословици да се решават. Има бъдеще за тази сграда, тук идват и млади хора да живеят", предлага Ралица Петрова.

Тя учи изобразително изкуство в Добрич. Признава, че старата гара я вдъхновява.

"Архитектурата е много хубава, може малко да се пребоядиса, важното е как е строена и какъв е дизайнът", не скрива възхищението си Ралица.

Независимо дали са царски, парламентарни или президентски времена, изборът остава в ръцете на хората.