Едно от най-важните събития в живота на Църквата е възстановяването на почитта към светите икони

Днес отбелязваме Православна неделя - първата неделя от Великия пост, когато църквата възпоменава възстановяването на почитта към светите икони. Това значимо събитие в християнската история се е случило през 843 година със съдействието на императрица света Теодора, след повече от столетие на разделение сред християните заради споровете за почитането на свещените изображения.

Историята на този празник води началото си от 726 година, когато император Лъв Исавър забранява почитането на иконите, тъй като съществувало мнение, че християнската религия се е изродила в идолопоклонство. Това предизвикало сериозни смутове в цялата империя, допълнително изострени от намесата на властта в чисто богословския спор. Империята се разделила на две враждуващи фракции - иконопочитатели и иконоборци, което довело до жестоки преследвания и постоянни смени на църковни водачи.

Седмият вселенски събор и краят на иконоборството

През 787 година Седмият вселенски събор формулирал точно каква чест дължат християните на светите икони - те почитат не самия предмет, а изобразената на нея личност. Въпреки това, скоро споровете продължили с нова сила, съпроводени с унищожение на ценни образци на ранното християнско изкуство. Едва през 843 година, с църковен събор, свикан от императрица Теодора, най-после се сложил край на иконоборството и в Църквата възтържествувало православието.

Подвигът на 40-те севастийски мъченици

На същата дата честваме и паметта на светите 40 християнски мъченици, които били войници в град Севастия (днес Сивас в Източна Турция) през IV век. Когато император Лициний започнал гонения срещу християните, тези войници били заловени и затворени от управителя Агрикола. Първоначално той се опитал да ги склони да се отрекат от вярата си с обещания за пари и повишения, но получил достоен отговор: "Ако ние не вредим на държавата, като следваме Евангелието, а по-скоро ѝ помагаме с нашата изрядна служба, защо ни обвинявате за вярата ни, която създава добри хора и води до похвални дела?"

След неуспешния опит да ги убеди, Агрикола заповядал да ги изтезават, като ги хвърлили в студените води на езеро през мразовита зимна нощ. Въпреки ужасното изпитание, мъчениците останали верни на вярата си. Само един от тях се пречупил, но веднага бил заменен от един от стражите, който се присъединил към тях. На сутринта всички били в безпомощно състояние от премръзване и били доубити. Това се случило през 320 година. Почитта към тях започнала скоро след смъртта им, а цар Иван Асен Втори построил храм в тяхна чест в Търново по случай победата си на 9 март 1230 година.

Светци от Силистра

Днес почитаме и паметта на двама светци, свързани с град Силистра. Единият е мъченик Исихий Доростолски, римски войник християнин от четвърти век, убит в града заради вярата си в Христос.

Света Димитра е родена в Силистра през 1810 година. След поредната руско-турска война семейството ѝ се изселило в Бесарабия, където тя се омъжила за руски военен, който по-късно загинал в Кримската война. След тази загуба Димитра станала монахиня и създала манастира "Въведение Богородично" в Киев. Тя развила мащабна благотворителна дейност, предоставяйки подслон в обителта и на ранените от войните. Починала на 9 март 1878 година.