Тао Ромево учи 7 езика и разкрива как българите днес помнят времето на Тодор Живков

Понякога, за да разберем по-добре себе си, ни трябва погледът на чужденец. Тао Ромево е 25-годишен французин, който говори 7 езика, включително български с изключителна прецизност. Той учи в престижния Институт по езици и цивилизации в Париж и посветява дипломната си работа на Тодор Живков и начина, по който българите днес помнят този период. Момчето подготвя втора магистърска теза за мъжките образи в българското публично пространство след социализма.

Влюбеният в българския език

"Аз съм Тао Ромево, уча за магистър по български, защото се влюбих в България," така се представя младият французин. Първата му среща с българския език през 2018 г. оставя траен отпечатък.

Именно звуците на българския език го привличат най-много, както и фактът, че за разлика от други славянски езици, в него няма падежи. "Бих казал - всички съществителни, които са за птици. Например - гугутка, пъдпъдък, чучулига," споделя той любимите си български думи.

Въпреки страстта си, Тао признава, че да учиш български във Франция не е лесно. "Ако човек говори само френски, има само един-два учебника, и то ги има само в специализирани библиотеки в Париж. Иначе няма как," обяснява той.

"При Бай Тошо беше по-добре"

Темата на дисертацията му е "Образът на Тодор Живков в паметта на посткомунистическа България". Изборът на тази тема се ражда по време на дълго пътуване с автобус от Париж до София.

"Чух една жена, която каза: "А, при Бай Тошо беше по-добре!". Зачудих се кой е този Бай Тошо? Дали е чичо на тази жена? Дали е герой от роман? След това, в контекста, разбрах, че Бай Тошо е Тодор Живков," разказва Тао.

Това го провокира да разпита хората в България и той забелязва интересна разлика - докато в личните разговори "Бай Тошо" често е представян като добър образ, на институционално ниво почти не намира информация.

Носталгия и спокойствие

Според младия француз за българите днес Тодор Живков символизира "хем носталгия при по-възрастни хора, хем смутни времена". Носталгията е свързана най-вече с усещането за сигурност и спокойствие. "Спокойствие е една дума, която чувам най-много. Спокойствие, сигурност, работа, евтини цени и ваканция, също," обобщава той впечатленията си.

България е богата страна

Като чужденец, който наблюдава България отстрани, Тао смята, че българите подценяват богатството на собствената си страна. "Че страната е много красива. Говоря за природата, но не само. Разнообразна архитектура, разнообразно общество, защото има влияние от различни посоки. Това според мен е подценено, защото хората не осъзнават, че в този смисъл България е много богата," казва той.

За българите казва, че на пръв поглед изглеждат затворени, песимистични и дори сърдити, но това е само фасада. "След това хората стават много по-приятелски, отворени, топли, въпреки че винаги имат критичен поглед върху себе си, обществото, България и света," добавя той.

Запушете си ушите

На въпрос какво би казал на българско дете, което мисли, че езикът и културата му не струват много, Тао е категоричен: "Ако някой казва това на едно българско дете - нека българското дете да си запуши ушите."

Той избрал да учи български, въпреки че не е сред най-широко приложимите езици в света, защото вярва в неговата уникалност. "Според мен България и българският не са за всички, защото в началото може да е малко смътно, трудно или подценено и невидимо, но след това, когато човек се запознае повече с културата и езика, става много по-лесно и по-хубаво. По-красиво," обяснява френският студент.