Бюрокрацията краде от времето за реална работа във фермите

Да си животновъд през 2025 г. е голяма отговорност, огромна любов и безкрайно труден занаят. Това сподели Васил Василев – фермер и собственик на Фермерска мандра село Строево, в интервю за Agri.bg. Въпреки че не крие разочарованието си от състоянието на сектора, той продължава да вярва в неговото възраждане.

"Работата е денонощна – първо се грижим за животните, после, ако остане време, и за себе си", обяснява Василев, който стопанисва Фермерска мандра село Строево и се грижи заедно със своето семейство за около 600 животни.

Според опитния фермер един от най-сериозните проблеми е прекомерната административна тежест, наложена от европейски и национални регулации. Вместо облекчаване, всеки програмен период носи нови усложнения.

"Тази чиновническа машина бълва непрекъснато нови изисквания, за да оправдае съществуването си. Да, част от тях са нужни, но много от правилата са излишни и откровено натоварващи. Те крадат от времето на реалната работа – сутрин започваме по тъмно и по тъмно приключваме", казва Василев.

Той е категоричен, че политиките, обвити в зелени концепции, често са напълно откъснати от реалността на фермерския труд.

"Животновъдството никога не е било неекологично или нехуманно. Това, което липсва, е разбиране. Администраторите явно имат повече време, затова си създават работа, като затрудняват нашата", категоричен е той.

Катастрофа с надежда за възход

Животновъдът е разочарован и от начина, по който се прилагат санкциите. По думите му много от колегите му са толкова претоварени, че дори не обръщат внимание на някои изисквания – не от немарливост, а защото те често са нелогични и неприложими.

"Стигнали сме дотам, че хората приемат санкциите като част от цената да не се занимават с безсмислени неща. Това е абсурд", споделя още той.

Въпреки проблемите, Василев не губи надежда: "Колкото и грубо да звучи – положението в животновъдството е катастрофално. Народ, който някога е бил водещ в земеделието, сега е изправен пред оцеляване. И въпреки това, вярвам, че на всяко действие има противодействие. След всяко падение идва и възход".

Най-голямата му мотивация са хората в сектора и неговото семейство – потомствени животновъди с морал и отговорност, които произвеждат качествена храна въпреки трудностите.

В разговора участва и младият Васил – внук на бай Васил. С усмивка младежът казва, че най-много му харесват животните и че след края на деня обича заслужената почивка. От малък е възпитан да уважава труда и природата.

"Това е една от причините да продължаваме – децата ни. Работата краси човека – това е моето мото", заключва Васил Василев.