Димитър Тотев отглежда 120 белоснежни животни от почти заличената автохтонна порода

На фона на намаляващия брой животновъдни стопанства и обезлюдяващите се села в България, Димитър Тотев от подбалканското село Турия се превърна в символ на упоритата битка за запазване на традициите. Докато през последното десетилетие броят на козите в страната е намалял с около 30% според официалната статистика, той успя да съживи почти изчезналата българска бяла млечна коза.

"В началото отглеждах обикновена местна порода. Изборът ми на кози е поради две причини. Доста години бях в Гърция и работих при човек, който притежаваше 700 бройки. Просто ми харесаха животните - лесно се гледат. Искат само да си по-внимателен, да не ги тормозиш и ти се отплащат с мляко", разказа Димитър пред БНР.

Процесът на селекция отне години търпение. "Започнахме с 5 животни от Русе и така възстановихме стадото. За 10-12 години всички кози станаха бели, защото оставяме само тези, които носят гена на бащата", обясни фермерът.

Днес фермата на Димитър произвежда до 300 литра мляко дневно в пиковия сезон. Но козите му дават мляко само четири месеца годишно. Останалите осем месеца те са бременни или пък яретата сучат.

Бюрокрацията - основна пречка за малкия бизнес

Основният проблем пред фермера не е отглеждането на животните, а бюрокрацията. "Тук просто много пречки има, много държавни органи. Ако един ти разреши, двама ще ти забранят. Не сме опитвали да създаваме краен продукт, защото спънките са много", сподели Димитър.

За да продава сирене в магазин се изискват документи за всяка стъпка – етикети, анализи, сертификати, което прави процеса скъп и непосилен за малките производители. "Във Франция фермерът слага продукта на витрина и го продава като занаятчийски. Тук това е невъзможно", добави той.

През зимата разходите за фураж и поддръжка почти изяждат печалбата. За да прехрани своите 120 кози, Димитър трябва да подготви 2000 бали груб фураж. Докато големите ферми работят с държавни субсидии, дребните производители разчитат на местни мандри, които изкупуват суровото мляко на много ниски цени.

Възстановената порода вече без финансова подкрепа

Днес българската бяла млечна коза вече не е застрашена порода, но битката за оцеляване на хората, които я пазят, продължава – при това вече без европейските субсидии в подкрепа на традиционните фермери, тъй като този вид коза се счита за възстановен.

"Това не е бизнес, това си е жива мъка! Хванали сме се на хорото и поради тази причина не се отказваме, защото винаги сме се надявали, че ще дойдат по-добри времена. Ако държавата иска да помогне, нека просто да не ни пречи", заключи Димитър Тотев.