Намерих човек до себе си, имам семейство, споделя още военният пилот

„Преди няколко месеца ме диагностицираха и с рак, който имаше и разсейки. След като отрязаха ядрото, трябваше да се преборя с разсейките. Доста време бях на химиотерапия. Затова при предишното гостуване нямах брада и коса. След скенер и консултация със специалисти, заключението е , че съм го победил – това е последната хубава новина“.

Това разказа Здравко Димов, военен пилот в ефира на bTV.

Преди около 2 години той получава травма, която според лекарите е несъвместима с живота. Младият мъж обаче оборва това твърдение и се превръща в един от 58-те души в света, които оцеляват, след като сърцето им се премества вдясно.

„Малко по малко се връщам. Опитвам се да достигна физическото ниво, на което бях преди. По-трудно е, по разбираеми причини, но не се давам. Спортът и дисциплината, която командирите и родителите ми са изградили в мен, са силата, която ме върна“.

Върнал се е към голямата си страст – да плува, кара и колело.

„Във фитнеса не мога да съм толкова продуктивен, колкото ми се иска и съм ориентиран към упражненията за кардио“, посочи той. Продължава и рехабилитация на лявата му ръка.

„Казаха, че може да е необходима още една операция. Имам преглед на 8 май. На 12 май ще бъде първата и надявам се последната операция. Карах и мотор - едно малко моторче“, сподели Здравко Димов.

„Аз винаги съм бил деен. Преди около седмица летях със самолет. Последно пилотирах октомври 2020 година. Две години не съм летял. Липсва ми много. Като се виждам с колеги – те постоянно говорят за авиация. Това си остава за цял живот“, допълни военният пилот и уточни, че колегите му го подкрепят.

„Командирът беше на катастрофата още преди майка ми. И физически, и финансово ми помогнаха – всичко правят за мен, за което съм много благодарен“.

За последно се чува с лекарите си на Бъдни вечер и поддържа връзка с тях. Пожелава си семейството му да се увеличи, да са здрави, щастливи и заедно.

„Въпреки, че животът ми е по-различен, аз смятам, че е по-добър сега. Намерих човек до себе си. Имам семейство – това е най-хубавото. И вярвам, че ще стават по-хубави нещата“, категоричен е Здравко Димов.