И защо в Англия е обратното?

Всеки път си задаваме този въпрос, щом стъпим в Албиона, Япония или в Австралия. Но, наистина – защо в повечето страни по света е прието движението да се извършва в дясната лента?

Всичко опира до различните стандарти, установени от армиите на Наполеон и на Римската империя. В апогея на могъществото си последните решили, че ще се движат вляво, а не вдясно. Причините, както всичко свързано с тях, са чисто практични.

Когато се движили вляво, хората в колесниците можели да управляват конете с лявата ръка, докато дясната оставала свободна, за да върти оръжието – най-често за защита от някого, който минавал от дясната страна. В допълнение, за съперника било по-сложно да нарани важен орган, като сърцето например. Този начин на движение се разпространил по всички земи, завладени от римляните, т.е. из почти цяла Европа.

Векове по-късно обаче папата се намесил. През юбилейната 1300 година хиляди поклонници се стекли към Рим, за да получат опрощение. Пътищата се задръстили и Бонифаций VIII решил да въведе ред, като наредил всички да се движат вдясно – завещаните правила на Римската империя не били оцелели в писмен вид.

Френската революция (1789) и последствията й допълнително наклонили везните към дясното. Не са известни точните причини, но по Наполеоново време войските и търговците започнали да се разминават по този начин. Англия обаче запазила заветите на римляните, тъй като Бонапарт не успял да завладее Британия. Техните традиции логично се пренесли и в Съединените щати, но след обявяването на Независимостта малко по малко американците минали в дясната лента. През 1792 г. дясното било наложено по нормативен път, но стигнало в Ню Йорк чак през 1804 г., а в Ню Джърси – през 1813 г. По същия начин, по който САЩ се опълчили на Англия, Япония постъпила към тях след индустриализацията си в края на XIX и минала вляво.

Испания е куриозен случай. В началото на XX век, с появата на автомобилите, всеки град сам избирал посоката на шофиране. В Барселона карали вдясно, в Мадрид – вляво. Чак през 1934 г. било прието общонационално правило за движение вдясно. И до днес обаче мадридското метро е наобратно – тъй като е построено преди това.

В повечето случаи зад тези решения има политически и икономически причини – приемаш посоката на тези страни, с които имаш най-тесни и важни икономически връзки. Така Швеция, която до 1967 г. се движи наляво, сменя посоките въпреки нежеланието на гражданите (няколко години по-рано 82 % от тях гласуват против промяната на референдум).

В България движението винаги е било вдясно и в това отношение страната ни е част от наполеоновото мнозинство – 66 процента от страните в света карат така по улиците. 34 % обаче все още си държат на римските навици.