След като България пое председателството на Европейския съюз (ЕС) в началото на 2018 година, в тема номер едно у нас се превърна дали и кога страната ни трябва да се присъедини към Еврозоната.

Според някои експерти, а и според финансовия министър Владислав Горанов, сега е точният момент за кандидатстване за механизма ERM II.

Други обаче смятат, че страната ни не е готова и е по-вероятно кандидатурата да бъде отхвърлена, а следващата възможност за влизане в "чакалнята" на Еврозоната да бъде след няколко години. Анализатори и политици от държавите членки от Западна Европа също са скептични относно алтернативата България да бъде приета в ERM II до края на европредседателството, пише Money.bg.

По темата мнение изказа и американският икономист професор Стив Ханке. В коментар, публикуван от Forbes, той посочва, че пътят към Еврозоната не е правилният за София и дава няколко причини защо страната ни трябва да запази лева.

Ето и как той аргументира тезата си, че приемането на еврото би било "лошо решение":

1. Валутният борд позволява на България да издава собствена валута, която има фиксиран курс към еврото и е изцяло обезпечена от евробанкноти, както и е напълно конвертируема в и извън Еврозоната. Това означава, че левът е клонинг на еврото и че България вече е част от единния валутен съюз на практика, без да е официално част от Еврозоната. Така че забравете всички коментари, че България е готова формално да влезе там. Тя неофициално вече е член на Еврозоната.

2. Валутният борд е много успешен:

• Той спря хиперинфлацията, която достигна месечно ниво от 242% през февруари 1997 година;
• Той позволи на България да се справи с външните финансови кризи, включително предизвиканата от колапса на руската рубла през 1998 година и тази през 2009 година;
• Също така бордът помогна на България да преодолее срива на Корпоративна търговска банка от 2014 година (който не беше причинен от проблеми във финансовата система, а по-скоро от проблеми с надзора на Българската народна банка);
• Най-важното е, че с въвеждането му правителството не може да взема заеми от БНБ и това налага по-сериозна фискална дисциплина на политиците. След въвеждането на борда фискалните дефицити бяха строго контролирани и равнището на дълга на България се понижи. Всъщност именно фискалната дисциплина и намаляването на дълга направиха страната сред най-добре представящите се в това отношение в ЕС.

3. Защо някой ще се опитва да замени нещо, което работи? Никой умен човек не би направил това. Предвид анкетите, които показват, че българите не подкрепят идеята да изоставят лева и да го заменят с еврото, е ясно, че населението в страната е по-умно от българската политическа класа.

4. Българите знаят, че с формалното присъединяване към Еврозоната България доброволно се отказва от суверинитета върху монетарната система. Този суверинитет обаче е важен още повече при евентуални по-остри спадове при еврото.

5. Защо някой човек би искал да се присъедини и да бъде "заключен" в клуб, чието бъдеще е неясно? Формалното присъединяване към Еврозоната напомня хита на Eagles "Hotel California". Там се пее: "Можеш да провериш всеки път, когато пожелаеш, но никога няма да можеш да си тръгнеш". Към момента единствената държава, която е успяла да договори опцията си само да "провери" как е в Еврозоната и след това да излезе от нея е Дания. България обаче няма да получи такава възможност.

6. Защо някой би искал да се откаже от познатите правила и от фискалната дисциплина за нещо, което стимулира лошата фискална дисциплина, като случая с Гърция? Интересното е, че може би точно това искат някои български политици и може би заради точно това те се застъпват за формалното присъединяване към Еврозоната. Може би са уморени от ограниченията на валутния борд.

7. България ще направи голяма грешка, ако се откаже от още една форма на суверинитет заради присъединяването към Еврозоната. Ако това се случи, страната ще трябва да се откаже от една от малкото институции, които работят добре, подкрепяна е от обществеността и се контролира от българи. Това би било в замяна за неясно и потенциално нестабилно споразумение, което страната не може да контролира и от което не може да се откаже.

Г-н премиер, спрете да слушате Брюксел и започнете да обръщате внимание на българите.