Страната стана 21-ият член на валутния съюз при силно разделено общество

България официално прие еврото на 1 януари 2026 година, като по този начин стана 21-ият член на еврозоната. Най-бедната държава в Европейския съюз успя да изпревари икономически по-стабилни кандидати като Полша, Чехия и Унгария, отбеляза Ник Торп, кореспондент на Би Би Си за Централна Европа.

Влизането в еврозоната се случва в критичен за страната момент. Само преди три седмици коалиционното правителство на премиера Росен Желязков загуби вот на доверие след масови протести срещу държавния бюджет за 2026 година. Въпреки политическите сътресения и вероятността от осми избори в рамките на четири години, София финализира прехода към единната валута.

Разделено общество и икономически страхове

"За младите и предприемчиви българи това е оптимистичен скок в европейския мейнстрийм", коментира Ник Торп. Той обаче допълва, че за голяма част от по-възрастното и селско население замяната на лева предизвиква сериозно негодувание. Проучванията показват, че 6,5-милионното население остава поравно разделено в отношението си към новата валута.

Експертите сочат два възможни сценария пред България. Успешният "балтийски модел", при който еврото се комбинира с реформи и борба с корупцията, или "италианският модел", водещ до години на икономическа стагнация.

Пътят до еврото

Присъединяването стана възможно, след като през юни 2025 година Европейската централна банка потвърди, че страната отговаря на всички критерии за конвергенция. Курсът на лева остава фиксиран на 1,95583 за едно евро, какъвто беше в условията на валутния борд от 1997 година насам.

На новите български монети са изобразени Мадарският конник и светиите Иван Рилски и Паисий Хилендарски. Очаква се преходът да постави на изпитание администрацията в условията на липсващ редовен кабинет.