Давид Александров: Българите не искат да пуснат лева

Първият ден от официалното въвеждане на еврото в България преминава под знака на сериозен обществен скептицизъм и носталгия по националната валута. В търговските обекти край Русе гражданите масово изразяват притеснения от новата валута и се надяват на "чудо", което да запази лева, сподели общественикът Давид Александров.

"Всички на това се надяваме, днес водя поредния такъв разговор", цитира Александров думите на касиерка в магазин край крайдунавския град. Според него реалността "на терен" показва, че въпреки паралелното обращение на двете валути през януари, хората психологически отказват да се разделят с лева.

Историческият преход на 1 януари 2026 година

България официално стана 21-вият член на еврозоната в полунощ, заменяйки лева след 146-годишна история. Обменният курс е фиксиран окончателно на 1,95583 лева за 1 евро. Въпреки празничното осветяване на сградата на Българската народна банка (БНБ) в София, в провинцията настроенията остават критични.

Давид Александров, който е известен защитник на националната валута, твърди, че българите губят частица от своя суверенитет и идентичност напълно доброволно. Той обвинява политическата класа, че не е допуснала провеждането на референдум, въпреки събраните над 600 хиляди подписа.

Дебатът за националната идентичност

Критичните гласове се сблъскват с позицията на експертите. Професор Кирил Гогов, създател на дизайна на актуалните български банкноти, заяви в навечерието на промяната, че националната идентичност е духовна категория и няма парично изражение. Според него приемането на еврото е необходимо стъпка за модерното развитие на страната.

От днес до 31 януари 2026 година в страната действа период на двойно обращение. Гражданите могат да плащат в левове, но търговците са задължени да връщат ресто само в евро, което е основен механизъм за изтегляне на старата валута от пазара.