Грипните ваканции у нас крият скрит риск за бабите и дядовците

България и Япония са единствените сред 12 изследвани държави по света, които използват затварянето на училища като стандартна и редовна мярка срещу обичайните сезонни грипни епидемии, показва анализ на журналистката Калина Симеонова, публикуван тази сряда в "България Днес". Докато в редица европейски страни акцентът пада върху ранната есенна профилактика и имунизацията в самите учебни заведения, у нас прекъсването на присъствените часове остава основен инструмент за реакция вече повече от половин век. Това изправя хиляди работещи родители пред ежегодния въпрос кой ще се грижи за децата им при обявяване на областна ваканция или преминаване към обучение от разстояние.

Наследство от седемдесетте години

Практиката да се разпускат учениците заради зимните вируси не е възникнала по време на пандемията от COVID-19, нито е ново решение на съвременните здравни власти. Нейните корени са още в социалистическа България. Международно научно изследване, публикувано през 2014 година в списание BMC Infectious Diseases след експертна среща на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията в Стокхолм, проследява мерките в 12 държави и територии, сред които Великобритания, Франция, Италия, САЩ, Япония, Китай, Нова Зеландия и България. Според документа препоръките за временно преустановяване на учебните занятия у нас датират още от 70-те години на миналия век.

Още тогава българските правила залагат праг от над 30% отсъстващи ученици поради заболяване, при който може да се спре обучението в отделно училище или във всички учебни заведения в даден район. Макар през последните пет десетилетия икономиката, здравеопазването, образованието и работният ритъм на семействата да са се променили изцяло, този критерий продължава да действа като част от съвременната епидемиологична стратегия. В останалите изследвани държави училища също се затварят при тежки здравни кризи, но мярката не е част от обичайния ежегоден зимен сценарий.

Японският модел на три нива

Макар да се намират на близо 9 000 километра разстояние и да споделят тази необичайна традиция, България и Япония я прилагат по коренно различен начин. В азиатската държава системата е изградена така, че да не блокира излишно хиляди здрави деца. Още през 1982 година японските образователни власти препоръчват прекъсване на занятията само за един отделен клас, когато делът на отсъстващите заради инфекция ученици в него достигне около 15 – 20%.

Едва когато два класа от един и същи випуск преминат определения праг, се спира обучението на целия випуск. Пълно затваряне на училището се предприема само при два или повече засегнати випуска, като точните условия се определят от местните образователни власти, а окончателното решение се взема на училищно ниво. Историческите данни за периода между 1997 и 2008 година показват, че в Япония годишно са били затваряни самостоятелно средно по 8 746 класа, 3 166 випуска и едва 594 цели училища. Така само около 5% от засегнатите паралелки са прекъсвали часовете си заради общо затваряне на учебното заведение. В България законът също позволява изолиране на отделни училища, но в публичното пространство и в практиката най-често доминира обявяването на ваканция за цели области.

Научната полза и моментът на реакцията

Логиката зад разпускането на учениците е да се прекъсне предаването на вируса в затворените класни стаи, но инфекциите не изчезват автоматично с последния звънец. Систематичен обзор от 2013 година в изданието BMJ Open, който анализира десетки проучвания за сезонни и пандемични вълни, потвърждава, че затварянето на училищата може да ограничи разпространението на грипа, особено сред подрастващите. Друг мащабен преглед от 2018 година, обхващащ 31 научни изследвания, отчита средно намаляване на пика на епидемичната вълна с около 29,7% при прилагане на тази мярка.

Учените обаче подчертават, че пет дни извън училище не са универсално лекарство, а ефектът зависи критично от момента на въвеждане. Ако заповедта дойде след като епидемията вече е преминала своя връх, ползата остава минимална. Освен това част от вече заразените деца проявяват симптоми едва след спирането на часовете, а ако свободните дни се използват за интензивни срещи с приятели, посещения на магазини и обществени места, разпространението на вируса продължава извън училищните сгради.

Рискът за възрастните и липсата на превенция

Зад всяка грипна ваканция стои и сериозна социална цена, която рядко се измерва официално. За семействата с двама работещи родители или за самотните родители петте неприсъствени дни налагат спешна промяна в графиците и принудително ползване на отпуск, тъй като за лекари, медицински сестри, продавачи, шофьори и работници в заводи дистанционният труд е невъзможен. Това води до опасен здравен парадокс - грижата за децата масово се поема от бабите и дядовците. Тъй като възрастните хора са сред най-застрашените от тежки грипни усложнения, преместването на заразено дете без видими симптоми при тях създава пряка заплаха за живота и здравето им.

На този фон изпъква и огромната разлика в превантивната култура спрямо други европейски държави. В Англия през сезон 2025 – 2026 година са ваксинирани над 4,1 милиона деца на възраст между 4 и 16 години, което обхваща повече от половината ученици в тези групи, а самите имунизации се провеждат основно в училищата. В България едва през тази есен започва национална програма за безплатна противогрипна ваксинация за определени групи малки деца. Макар ваксините и противоепидемичните ваканции да имат различни цели, у нас общественият разговор за грипа обикновено закъснява и започва едва при препълнени кабинети и броене на отсъстващи ученици. Липсата на прецизни данни колко хоспитализации реално са предотвратени и дали затварянето само на отделни класове не би дало същия резултат с по-малко щети за семействата превръща всяка следваща зима в повторение на предходната.