Съдът отказа контрол заради абсурдна дупка в законодателството

Определение на Софийския градски съд и официален доклад на Върховния касационен съд (ВКС) разкриха пълен законодателен абсурд, който прави фигурата на прокурора, разследващ главния прокурор, напълно безконтролна. Специалният обвинител е намерил вратичка в закона, за да блокира обжалванията срещу негови решения, като кръщава актовете си с нестандартни юридически имена.

Юридическият трик

Скандалът избухва покрай поредния сигнал, подаден срещу изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Специалният прокурор (ад хок прокурор) Антон Урумов е отказал да образува разследване. Вместо обаче да издаде официално "постановление", което по закон може да бъде обжалвано пред съда, Урумов е оформил отказа си под формата на "уведомление", отбелязва вестник СЕГА.

Тази смяна на една единствена дума прерязва пътя на гражданите да търсят правата си. Когато подателят на сигнала е опитал да обжалва, съдия Петя Крънчева от Софийския градски съд е прекратила делото като недопустимо. Причината – съдът има право да проверява само "постановления", но не и обикновени "уведомления".

Съдът препраща към прокурор фантом

В своето определение съдия Крънчева посочва, че гражданинът има право да сезира "прокурора, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления".

Проблемът е, че такъв контролиращ прокурор реално не съществува. Текстът в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който трябва да регламентира неговото назначаване, препраща към несъществуващ член от закона. Така системата се затваря в порочен кръг – съдът отказва контрол заради името на документа и препраща към институция, която законодателите са забравили да създадат.

ВКС призна провала на механизма

Проблемите с липсата на контрол са официално признати и в годишния доклад за дейността на Върховния касационен съд. Върховните магистрати са категорични, че настоящият механизъм за разследване на главния прокурор е неефективен и работи "на тъмно".

Докладът на ВКС извежда няколко критични проблема:

• Липса на независимост: Когато съдия бъде избран за специален прокурор, той се премества на работа във Върховната касационна прокуратура. "След като той бъде избран на принципа на случайния подбор, той по необходимост има съответни вътрешноинституционални връзки във ВКП, включително и с лицата, които е назначен да разследва", констатират от съда.

• Нулева прозрачност: Нито съдът, нито обществото знаят какво се случва с подадените сигнали. Самият ад хок прокурор няма медиен профил, а отговорите по Закона за достъп до обществена информация се пишат от главния прокурор – човекът, когото той би трябвало да разследва.

• Пълен абсурд с контрола: Върховният съд потвърждава, че дори някой да се опита да назначи контролиращ прокурор, това е невъзможно заради грешките в закона.

Сложната и блокирана процедура демотивира самите съдии да участват в процеса. Към момента едва 11 съдии са дали съгласието си да бъдат включени в списъка за евентуален избор. Междувременно Борислав Сарафов продължава да ръководи държавното обвинение, въпреки че шестмесечният срок за временно изпълняващ длъжността изтече още през лятото на 2025 година.